Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe

„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете. Нататък Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

„Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 340
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: The Cruel Prince

Отдавна не бях се вдъхновявала да пиша, но лятото е време за презареждане и почивка, а с това в мен се породи и желанието да направя ревю за книга, която е специална за мен по ред причини. „Жестокият принц“ пристигна в служебната ми поща през един студен януарски ден. Манията по романа вече беше завладяла чуждестранни читатели, но не бях стигнала до него, защото купчината ми за четене, така или иначе винаги е огромна. Но тъй като беше по работа, а и все пак съм си любител на фентъзито, не се бавих и веднага зачетох ръкописа. Няколко часа по-късно, в петък през нощта, вече бях захапала въдичката и бях искрено заинтригувана от историята на Джуд и Царството на феите.

Романът започва шокиращо, когато в един обикновен следобед, странен мъж пристига в дома на седемгодишната Джуд и хладнокръвно убива, пред очите ѝ, родителите ѝ. След това отвежда нея, близначката ѝ Тарин и сестра им Виви в Царството на феите. Той е истинският баща на по-голямата сестра, която е смятал за мъртва. Действието се мести десет години по-късно и читателят е потопен в странния, магичен и жесток свят на феите, в който вече порасналата Джуд се опитва да се впише. Мнозина от феите презират смъртните, а Джуд и Тарин, въпреки че са отгледани от Мадок (убиецът на родителите им), който е генерал на краля, наред с благородниците, често биват обект на жестоки шеги. Най-лош е принц Кардан, който сякаш си е поставил за лична цел да тормози Джуд, но това само я прави по-решена да бъде по-добра от феите. Оттук насетне следват интриги, неочаквани предателства и все по-дълбоко навлизане в света на вълшебните създания. Нататък „Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

„Играч първи, приготви се“

Автор: Ърнест Клайн
Издателство: Intense
Година: 2018
Страници: 470
превод от английски: Катя Перчинкова
Заглавие на английски: Ready Player One

Не знам защо чаках толкова дълго, за да прочета тази книга. Не трябва да забравям, че въпреки всичко, което съм изчела, в мен дреме един книжен плъх, който ОБОЖАВА качествената фантастика. След това лирическо отклонение няма изненада в мнението ми, че „Играч първи, приготви се“ от Ърнест Клайн е най-добрата фантастика, която съм чела последните една или две години.

Действието в романа се развива в недалечното бъдеще, през 2045 година. Човечеството е изчерпало енергийните си ресурси и цари криза. Но за всички има спасение от бедната и сива действителност, и това е ОАЗИС – виртуална реалност, в която можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш. Всички са там, защото кой не иска да бъде някоя по-добра версия на себе си или пък съвсем различна.

Създателят на ОАЗИС. Джеймс Холидей, е ексцентричен милионер, който след смъртта си оставя видео, в което обявява че цялото му богатство ще получи онзи, който намери великденското яйце, скрито в създаденото от него творение. Към него водят три ключа. Но това не е толкова лесно начинание. Холидей е скрил ключовете някъде в милионите светове, а единствените нишки, които подсказват къде може да са те, се крият в любимите филми, музика и най-вече електронни игри от осемдесетте години на двадесети век. Като всеки ексцентричен богаташ, той може да си позволи всичко и го е направил. Поп културата на онова време буквално е завещана от Холидей в написан от него Алманах. Желаещите да сложат ръка върху богатството са много, намесени са финансови интереси, в лицето на корпорация, която естествено иска да използва ОАЗИС с търговски цели. Има хиляди ловци, които търсят яйцето, но за последните пет години никой не е успял дори да направи и най-малкия пробив. Нататък „Играч първи, приготви се“

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

„Камъните падат, всички умират“, но изборът е твой

Автор: Линдзи Рибар
Издателство: Orange Books
Година: 2017
Страници: 320
превод от английски: Гергана Минкова
Заглавие на английски: Rocks Fall, Everyone Dies

„Камъните падат, всички умират“ от Линдзи Рибар попадна в полезрението ми благодарение на доста запомнящото се заглавие и неизбежната асоциация с онази песен от близкото минало. Естествено, прочетох анотацията и бях заинтригувана, но реших да отложа четенето на самия роман за по-късно заради все по-нарастващия куп от чакащи книги. Няколко изречения от Деси Желева обаче ме спечелиха моментално, най-вече заради усещането, че няма да попадна на поредния захаросан финал и недостоверно зрели и добри седемнайсетгодишни герои.

Аспен Куик произхожда от семейство, което има дарбата да отнема неща от хората – не физически вещи, а качества с външни проявления. Той и роднините му могат буквално да премахват части от човека, като чувства, спомени и още по-ужасно – способности, зрение, глас и т.н. Доста опасно сила, която те привидно използват, за да пазят от срутване скалата, надвиснала над малкото затънтено градче Трий Пикс. Нейната цялост семейство Куик подхранва със спомени, емоции и други видими или по-необозрими свойства. Всичко, което им е нужно, е нечий предмет, за да стигнат до същността на притежателя му и да вземат това, което скалата иска.

През едно наглед обикновено лято Аспен е на посещение при баба си в Трий Пийкс, заедно с приятелите си Тео и Бранди. В последната той е влюбен отдавна и решава да се възползва от способностите си, за да отнеме чувствата на Бранди към Тео. В негова защита ще кажа, че Аспен първи се е влюбил в нея, но несигурността му е изиграла лоша шега. Докато е чакал и събирал смелост, Тео го е изпреварил. Отначало изглежда, че всичко ще се нареди, защото Аспен изличава и лошите чувства, или иначе казано успява да превърти взаимоотношенията в групичката до онзи момент, в който всички рани са зараснали и вече сте само приятели. Така Аспен и Бранди най-накрая са заедно и щастливи.

Оригиналната корица на романа. Българската е дело на Живко Петров

Привидната идилия на Аспен обаче е нарушена от неясните обстоятелства около смъртта на братовчедката му, чиято загуба преди месеци той е приел доста хладнокръвно. Аспен среща загадъчната Лия, която не се влия от дарбата му. Именно тя се оказва катализаторът на въпросите, които Аспен започва да си задава за семейството си, за истинската същност на скалата, за това коя е баба му и най-важното – доколко морално е да отнема неща от някого, дори и безвредни или пък привидно с положителни последствия. Докато търси отговорите, прави разтърсващи разкрития за рода си, смъртта на братовчедка си и скалата. Нататък „Камъните падат, всички умират“, но изборът е твой

„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge

Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор. Нататък „Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2018
Страници: 432
превод от английски: Кристина Георгиева
Заглавие на английски: Crazy Rich Asians

„Луди богаташи“ от Кевин Куан обещава забавление и потапяне в един ексцентричен свят на богатство и разкош, но се оказва много повече от това. Аз съм от читателите, които обичат да научават нови неща за друга страна, култура и т.н. Светът е пълен с толкова чудеса, сигурна съм, че един живот няма да ми стигне да ги открия. Ето защо най-лесният начин да го постигна е, като се разхождам на непознати места чрез различни книги.

„Луди богаташи“ на пръв поглед проследява премеждията на американската китайка Рейчъл Чу и нейния приятел Никълъс Янг. Двамата са професори в университет в САЩ и излизат от две години. Ник използва сватбата на най-добрия си приятел Колин като повод да заведе Рейчъл в Сингапур и да я представи на семейството си, но пропуска да сподели една съществена подробност за произхода си. Защото Никълъс е некоронованият крал на едно общество, което тъне в лукс и е почти непознато за останалия свят. И тук започва истинската история.

Някога през XV и XVI век богати аристократични китайски семейства емигрират в малайския регион и се превръщат в елита на Сингапур. Те създават уникална култура, смесваща китайско, малайзийско, английско, холандско и английско влияние. Ник е наследникът на два от най-старите и богати родове в Сингапур и като такъв е сред най-желаните партии.

Появата на Рейчъл предизвиква истински вихър от клюки и презрението на голяма част от фамилията и познатите на Ник. Защото тя не само е бедна (по техните стандарти), но е и китайка от континента, както ги наричат в Сингапур. Докато Рейчъл се опитва да асимилира новата действителност, в която е попаднала, читателят се потапя още повече в един свят на невъобразимо разточителство и разкош, проследявайки живота на различни членове от семейството на Ник.

Романът е изпълнен с множество бележки под линия от самия автор, които са ключови и правят разказа безценен. Самият Кевин Куан произхожда от кръговете, които описва, и предава нравите на средата, в която е израснал. Невъзможно е да не почувствате вкуса на храната, атмосферата на местата и лукса, сякаш сте там. В ревюто не мога да обхвана всички интересни факти и детайли, които научих, така че просто ми се доверете. Наистина има куп интригуващи подробности за Сингапур и начина на живот там. Нататък Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“