Треска за лалета, любов и безсмъртие

Автор: Дебора Могак
Издателство: Сиела
Година: 2017
Страници: 248
Оригинално заглавие: Tulip Fever
превод от английски: Ана Лулчева

„Треска за лалета“ от Дебора Могак (изд. „Ciela“) ни пренася в седемнадесетото столетие – златния век на Холандия. Това е времето, в което Нидерландската източноиндийска компания държи монопола върху търговията с Азия. Вносът на екзотични подправки, чай и кафе процъфтява.

Действието в романа се развива през 1636 г. Богатият и възрастен търговец Корнелис е женен за младата и красива София. Загубил първата си съпруга и деца, той отчаяно копнее за наследник, който да обезсмърти името му. В опит да замести празнотата от липсата на дете, той наема художника Ян ван Лоос (реална историческа личност, за която може да прочете повече в края на романа) да нарисува портрет на него и младата му съпруга. Защото изкуството е вечно и дори когато красотата на София ще бъде само спомен, тя ще живее вечно в картината. Нататък Треска за лалета, любов и безсмъртие

Advertisements

Феи и вълшебства в Операция „Зайче”

Автор: Сали Гарднър
Издателство: Рибка
Година: 2014
Страници: 192
Оригинално заглавие: Operation Bunny
превод от английски: Богдан Русев

„Рибка” бързо се превърна в любимото ми детско издателство. Имам доста от техните книжки, но все не се сядам да напиша ревю. Преди седмица попаднах на отзива на Вал от Детски книги за Операция „Зайче” от Сали Гарднър (първа книга от поредицата „Криле § Ко.“) и просто се влюбих в книгата. Оказа се с изчерпан тираж и прерових всички книжарници, докато най-накрая ми се усмихна късмета и намерих една последна бройка.

А книжката е всичко онова, което очаквах – необикновено малко момиченце, говореща котка, феи без криле, зла вещица, ходещи ключета, омагьосан магазин. Просто чудесна комбинация. Нататък Феи и вълшебства в Операция „Зайче”

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на научната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят отново.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията идва с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука забравеният порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето. Нататък Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

„Среднощен сокол“ среща съдбата си

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Midnight Falcon
превод от английски: Владимир Зарков

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.

Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.

Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота. Нататък „Среднощен сокол“ среща съдбата си

„Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

Автор: Нарине Абгарян
Издателство: Лабиринт
Година: 2016
Страници: 200
Оригинално заглавие: С неба упали три яблока
превод от руски: Емилия Л. Масларова

Чудех се дали дали да пиша за „Три ябълки паднаха от небето” на Нарине Абгарян, защото вече доста се коментира за романа. Но тъй като вярвам, че за добрите книги колкото повече се говори толкова по-добре, реших да споделя и моите емоции и мисли. Освен това, да пишеш защо нещо ти е харесало е много по-хубаво и лесно. А „Три ябълки паднаха от небето” си заслужава всяка прекрасна дума. И почвам малко отзад напред, с това, че романът не нищи някакви велики общочовешки дилеми и драми. Не е грандиозен, мащабен, дори не излиза извън очертанията на малкото арменско село, там горе, високо в планините. И все пак това е история, която разкрива най-искрените и човешки взаимоотношения, лишени от всякаква суетност, показност и задни мисли. От една страна имаме историята на Анатолия и Василий, от друга, живота в една малка общност, която трябва да издържи на стихиите на времето, глад и беди. Живот, оголен до крайност, в който понякога се налага да оцеляваш всеки ден. Нарине Абгрян вае и изплита пред читателя битието на едни обикновени отрудени хора в едно далечно село. Уж обикновено, а изпълнено с толкова силни мъка и любов, че дори, докато четеш сърцето те боли.

Историята започва с деня, в който миналата петдесет години Анатолия решава, че ѝ е дошло времето да умира, а всъщност животът ѝ тепърва започва. Открива любовта, там където най-малко е очаквала, в есента на дните си. И докато нейният живот и този на любимия ѝ, Василий, се разплитат пред нас, картината се изпълва с историите на другите жители от селото, техните болки, мъки, радости и дори величаво минало. Не липсва щипка мистицизъм и магия, които дори не изглеждат свръхестествени, а просто като поредната нишка от платното на живота. Нататък „Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”