„Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

Автор: Нарине Абгарян
Издателство: Лабиринт
Година: 2016
Страници: 200
Оригинално заглавие: С неба упали три яблока
превод от руски: Емилия Л. Масларова

Чудех се дали дали да пиша за „Три ябълки паднаха от небето” (изд. Лабиринт) на Нарине Абгарян, защото вече доста се коментира за нея. Но тъй като вярвам, че за добрите книги колкото повече се говори, толкова по-добре, реших да споделя и моите емоции и мисли. Освен това да пишеш защо нещо ти е харесало е много по-хубаво и лесно. А „Три ябълки паднаха от небето” е роман, който си заслужава всяка прекрасна дума. И почвам малко отзад напред с това, че той не нищи някакви велики общочовешки дилеми и драми. Не е грандиозен и мащабен, дори не излиза извън очертанията на малкото арменско село, там горе, високо в планините. И все пак това е роман, който разкрива най-искрените човешки взаимоотношения, лишени от всякаква суетност, показност и задни мисли. От една страна имаме историята на Анатолия и Василий, от друга, живота в една малка общност, която трябва да издържи на стихиите на времето, глад и беди. Живот, оголен до крайност, в който понякога се налага да оцеляваш всеки ден. Нарине Абгарян вае и изплита пред читателя битието на едни обикновени, отрудени хора в едно далечно село. Уж обикновено, а изпълнено с толкова силни мъка и любов, че дори докато четеш сърцето те боли. Нататък „Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”

Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

По пътя на мечтите с „Книжарница на колела”

Автор: Джени Колган
Издателство: Слънце
Година: 2016
Страници: 416
Оригинално заглавие: The Little Shop of Happy-Ever-After
превод от английски: Мария Михайлова

Идва лятото, а с него и топлите дни, повече настроение и време за мечтаене. “Книжарница на колела” от Джени Колган е роман точно за мечтите и новото начало.

Когато Нина е съкратена от любимата си библиотека в Бирмингам, която предстои да бъде затворена, героинята е изправена пред дилема. Дали да кандидатства за нова работа, която не й e по-сърце и няма нищо общо с любимите й книги, или безразсъдно да последва мечтата си да има своя малка книжарница.

Изкушена от караваната, обявена за продажба в малко градче в шотландскитe планини, Нина импулсивно я купува и я превръща в своята книжарница на колела. Тя предприема още по-голяма стъпка и се премества да живее в Шотландия, загърбвайки шумния и забързан градски живот. Там среща нови приятели, нова любов, но най-вече открива на какво е способна. Нататък По пътя на мечтите с „Книжарница на колела”

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите. Нататък Легенди и геройства в “Меч в бурята”

„Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

Автор: Мишел Гейбъл
Издателство: СофтПрес
Година: 2016
Страници: 448
Оригинално заглавие: I’ll see you in Paris
превод от английски: Милена Радева

Понякога истинските истории са по-необикновени и от най-големите художествени измислици, които въображението може да създаде. Има хора, чийто житейски път е толкова ярък, че сякаш изживяват сто живота в един. „Ще се видим в Париж“ на Мишел Гейбъл е вдъхновена именно от забележителната съдба на една изключителна жена. Това е Гладис Дийкън, която по-късно става херцогиня на Марлборо.

И в този роман на Гейбъл действието тече в две паралелни линии – една в миналото, а другата в настоящето. Двадесетгодишната американка Ани придружава майка си Лоръл в Англия във връзка с уреждането на документи около продажбата на къща, за чието съществуване дори не е подозирала. За да запълва свободното време, Ани се заема с проучването на историята на изчезналата херцогиня на Марлборо, за която научава от стара книга, намерена в библиотеката на майка й. Изненадващо, херцогинята е прекарала последните години от живота си именно до Банбъри, градът, в който са отседнали Лоръл и Ани.

Паралелно с това пред читателя се разкрива друга история, случила се тридесет години по-рано – тази на младата американка Пру, наета от семейството на Гладис Диийкън, за да помага на вече доста възрастната им роднина. Съдбата на Пру е свързана с написването на биографията, от която Ани черпи информация за херцогинята и нейния бурен живот в началото на XX век. Но това е история зад историята, защото на преден план е изведена любовта между Пру и биографа и какво всъщност се е случило с тях двамата. Нататък „Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век