Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър. Нататък Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Реклами

„Камъните падат, всички умират“, но изборът е твой

Автор: Линдзи Рибар
Издателство: Orange Books
Година: 2017
Страници: 320
превод от английски: Гергана Минкова
Заглавие на английски: Rocks Fall, Everyone Dies

„Камъните падат, всички умират“ от Линдзи Рибар попадна в полезрението ми благодарение на доста запомнящото се заглавие и неизбежната асоциация с онази песен от близкото минало. Естествено, прочетох анотацията и бях заинтригувана, но реших да отложа четенето на самия роман за по-късно заради все по-нарастващия куп от чакащи книги. Няколко изречения от Деси Желева обаче ме спечелиха моментално, най-вече заради усещането, че няма да попадна на поредния захаросан финал и недостоверно зрели и добри седемнайсетгодишни герои.

Аспен Куик произхожда от семейство, което има дарбата да отнема неща от хората – не физически вещи, а качества с външни проявления. Той и роднините му могат буквално да премахват части от човека, като чувства, спомени и още по-ужасно – способности, зрение, глас и т.н. Доста опасно сила, която те привидно използват, за да пазят от срутване скалата, надвиснала над малкото затънтено градче Трий Пикс. Нейната цялост семейство Куик подхранва със спомени, емоции и други видими или по-необозрими свойства. Всичко, което им е нужно, е нечий предмет, за да стигнат до същността на притежателя му и да вземат това, което скалата иска.

През едно наглед обикновено лято Аспен е на посещение при баба си в Трий Пийкс, заедно с приятелите си Тео и Бранди. В последната той е влюбен отдавна и решава да се възползва от способностите си, за да отнеме чувствата на Бранди към Тео. В негова защита ще кажа, че Аспен първи се е влюбил в нея, но несигурността му е изиграла лоша шега. Докато е чакал и събирал смелост, Тео го е изпреварил. Отначало изглежда, че всичко ще се нареди, защото Аспен изличава и лошите чувства, или иначе казано успява да превърти взаимоотношенията в групичката до онзи момент, в който всички рани са зараснали и вече сте само приятели. Така Аспен и Бранди най-накрая са заедно и щастливи.

Оригиналната корица на романа. Българската е дело на Живко Петров

Привидната идилия на Аспен обаче е нарушена от неясните обстоятелства около смъртта на братовчедката му, чиято загуба преди месеци той е приел доста хладнокръвно. Аспен среща загадъчната Лия, която не се влия от дарбата му. Именно тя се оказва катализаторът на въпросите, които Аспен започва да си задава за семейството си, за истинската същност на скалата, за това коя е баба му и най-важното – доколко морално е да отнема неща от някого, дори и безвредни или пък привидно с положителни последствия. Докато търси отговорите, прави разтърсващи разкрития за рода си, смъртта на братовчедка си и скалата. Нататък „Камъните падат, всички умират“, но изборът е твой

„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge

Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор. Нататък „Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2018
Страници: 432
превод от английски: Кристина Георгиева
Заглавие на английски: Crazy Rich Asians

„Луди богаташи“ от Кевин Куан обещава забавление и потапяне в един ексцентричен свят на богатство и разкош, но се оказва много повече от това. Аз съм от читателите, които обичат да научават нови неща за друга страна, култура и т.н. Светът е пълен с толкова чудеса, сигурна съм, че един живот няма да ми стигне да ги открия. Ето защо най-лесният начин да го постигна е, като се разхождам на непознати места чрез различни книги.

„Луди богаташи“ на пръв поглед проследява премеждията на американската китайка Рейчъл Чу и нейния приятел Никълъс Янг. Двамата са професори в университет в САЩ и излизат от две години. Ник използва сватбата на най-добрия си приятел Колин като повод да заведе Рейчъл в Сингапур и да я представи на семейството си, но пропуска да сподели една съществена подробност за произхода си. Защото Никълъс е некоронованият крал на едно общество, което тъне в лукс и е почти непознато за останалия свят. И тук започва истинската история.

Някога през XV и XVI век богати аристократични китайски семейства емигрират в малайския регион и се превръщат в елита на Сингапур. Те създават уникална култура, смесваща китайско, малайзийско, английско, холандско и английско влияние. Ник е наследникът на два от най-старите и богати родове в Сингапур и като такъв е сред най-желаните партии.

Появата на Рейчъл предизвиква истински вихър от клюки и презрението на голяма част от фамилията и познатите на Ник. Защото тя не само е бедна (по техните стандарти), но е и китайка от континента, както ги наричат в Сингапур. Докато Рейчъл се опитва да асимилира новата действителност, в която е попаднала, читателят се потапя още повече в един свят на невъобразимо разточителство и разкош, проследявайки живота на различни членове от семейството на Ник.

Романът е изпълнен с множество бележки под линия от самия автор, които са ключови и правят разказа безценен. Самият Кевин Куан произхожда от кръговете, които описва, и предава нравите на средата, в която е израснал. Невъзможно е да не почувствате вкуса на храната, атмосферата на местата и лукса, сякаш сте там. В ревюто не мога да обхвана всички интересни факти и детайли, които научих, така че просто ми се доверете. Наистина има куп интригуващи подробности за Сингапур и начина на живот там. Нататък Потопете се в непознатия свят на сингапурските „Луди богаташи“

„Сребърна приказка“ за смели девойки

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2018
Страници: 440
превод от английски: Неза Михайлова
Заглавие на английски: Spinning Silver

Откакто преди месеци видях, че предстои да излезе „Сребърна приказка“ от Наоми Новик, нямах търпение да се домогна до копие от книгата. Разбира се, поръчах си я предварително и в първия възможен момент я зачетох. Новик повтаря познатия успешен модел на смесване на славянска митология и елементи от класически приказки, в случая тази за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва (предположението ми се базира както на имената на кралството и героите, така и на някои други особености). Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Притисната от обстоятелствата, Мирием поема работата на баща си и вкоравява сърцето си. Тя бързо възвръща парите, които баща ѝ е раздал, а славата за нейните умения да превръща среброто в злато достига до тайнствения крал на елфите от зимната страна Старик. Той възлага няколкото пъти на Мирием задачата да превърне неговото елфическо злато в сребро и когато тя успява, въпреки нежеланието ѝ, се жени за нея. Нататък „Сребърна приказка“ за смели девойки

„Как да избираме козметика”

Автор: Надя Йорданова
Издателство: Софтпрес
Година: 2018
Страници: 192

Често мислим какво бихме казали на по-младото си Аз. Обикновено съветите се отнасят до чисто житейски изпитания и решения в сферата на любовта и кариерата. Рядко поглеждаме назад и си казваме трябваше да ям по-здравословно или да спортувам повече и т.н. Ако можех да посъветвам по-младата си версия, щях да натикам в ръцете ѝ книгата на фармацевт Надя Йорданова „Как да избираме козметика”. Нататък „Как да избираме козметика”

„Всички наши грешни дни“ – за живота, който водим, и този, който бихме могли да имаме

Автор: Илан Мастаи
Издателство: Бард
Година: 2017
Страници: 400
превод от английски: Валерий Русинов
Заглавие на английски: All Our Wrong Todays

Нали знаете как всеки читател си има любима тема и когато излезе книга, която я разглежда, задължително си я взема? Един от въпросите, които винаги са ме вълнували, е този за избора и за възможните варианти на живота ни. Всяко едно решение, дори и съвсем дребните, води съдбата на човек в различна посока. Затова, когато издателство „Бард“ обявиха, че след дни излиза „Всички наши грешни дни“ от Илан Мастаи, изпаднах в читателска еуфория и, разбира се, веднага се потопих в романа.

Илан Мастаи е написал фантастика, която – о Алелуя! – не е за апокалиптично бъдеще. Имам чувството, че всичко от жанра, излязло през последните няколко години, описва само разни антиутопични реалности, което е доста далеч от представата на най-известните автори във фантастиката. Нали се сещате – заселване на планети, високотехнологични общества, космически кораби…. Но да не се отплесвам.

„Всички наши грешни дни“ се развива в настоящето, всъщност през 2016 година. Това обаче не е реалността, което хората са си представяли преди петдесет години, а модерна утопия. Ех, мечти – летящи коли, ръчен труд, сведен почти до нула, почивки на Луната и т.н. Виждате една прекрасна картина. Но – винаги има едно но, в това прекрасно, чудесно, високотехнологично общество, главният герой Том Берън е нещастен. Дете на гениален учен, той не пасва никъде, или с една дума, е неудачник. Семейството му се разпада, майката е починала преди четири месеца, a бащата е затънал в проекта си за машина на времето, която трябва да бъде пусната на определена дата. Нататък „Всички наши грешни дни“ – за живота, който водим, и този, който бихме могли да имаме