Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на начната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията е с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука отдавна забравения порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето. Нататък Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

„Среднощен сокол“ среща съдбата си

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Midnight Falcon
превод от английски: Владимир Зарков

Всички знаем клишетата за лошото момче и какви трепети предизвиква дори и като литературна измислица. Сещам се за редица фентъзи романи с главни герои, които по никакъв начин не могат да се наредят сред героичните образи, движени от високи идеали. И макар самите те да извършват много самоотвержени постъпки, все пак си оставят… ами, леко лоши. Признавам чара на героите, създадени от Марк Лорънс (сравнението ми е напълно случайно), но все пак романтичката в мен обича класическия рицар на бял кон, който се бори за доброто и е движен от най-алтруистични подбуди.

Затова и поредицата на Дейвид Гемел за Риганте толкова много ми хареса. Въпреки че главните герои са далеч от перфектни и извървяват дълъг път в своето развитие, те се борят за правдата и се стремят да бъдат по-добри.

Ако сте чели „Меч в бурята“, то „Среднощен сокол“ няма да ви изненада много. Сюжетът следва добре познатата формула за трагична и предопределена съдба. Историята на Бейн е твърде с сходна с тази на Конавар. Той израства, отхвърлен от племето и баща си Конавар, и трябва сам да си пробие път в живота. Нататък „Среднощен сокол“ среща съдбата си

„Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

Автор: Нарине Абгарян
Издателство: Лабиринт
Година: 2016
Страници: 200
Оригинално заглавие: С неба упали три яблока
превод от руски: Емилия Л. Масларова

Чудех се дали дали да пиша за „Три ябълки паднаха от небето” (изд. Лабиринт) на Нарине Абгарян, защото вече доста се коментира за нея. Но тъй като вярвам, че за добрите книги колкото повече се говори, толкова по-добре, реших да споделя и моите емоции и мисли. Освен това да пишеш защо нещо ти е харесало е много по-хубаво и лесно. А „Три ябълки паднаха от небето” е роман, който си заслужава всяка прекрасна дума. И почвам малко отзад напред с това, че той не нищи някакви велики общочовешки дилеми и драми. Не е грандиозен и мащабен, дори не излиза извън очертанията на малкото арменско село, там горе, високо в планините. И все пак това е роман, който разкрива най-искрените човешки взаимоотношения, лишени от всякаква суетност, показност и задни мисли. От една страна имаме историята на Анатолия и Василий, от друга, живота в една малка общност, която трябва да издържи на стихиите на времето, глад и беди. Живот, оголен до крайност, в който понякога се налага да оцеляваш всеки ден. Нарине Абгарян вае и изплита пред читателя битието на едни обикновени, отрудени хора в едно далечно село. Уж обикновено, а изпълнено с толкова силни мъка и любов, че дори докато четеш сърцето те боли. Нататък „Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева

Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени. Нататък „Изтръгнати от корен”

Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

По пътя на мечтите с „Книжарница на колела”

Автор: Джени Колган
Издателство: Слънце
Година: 2016
Страници: 416
Оригинално заглавие: The Little Shop of Happy-Ever-After
превод от английски: Мария Михайлова

Идва лятото, а с него и топлите дни, повече настроение и време за мечтаене. “Книжарница на колела” от Джени Колган е роман точно за мечтите и новото начало.

Когато Нина е съкратена от любимата си библиотека в Бирмингам, която предстои да бъде затворена, героинята е изправена пред дилема. Дали да кандидатства за нова работа, която не й e по-сърце и няма нищо общо с любимите й книги, или безразсъдно да последва мечтата си да има своя малка книжарница.

Изкушена от караваната, обявена за продажба в малко градче в шотландскитe планини, Нина импулсивно я купува и я превръща в своята книжарница на колела. Тя предприема още по-голяма стъпка и се премества да живее в Шотландия, загърбвайки шумния и забързан градски живот. Там среща нови приятели, нова любов, но най-вече открива на какво е способна. Нататък По пътя на мечтите с „Книжарница на колела”

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си