„Змия и гълъб“ омагьосва с френски чар

Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Година: 2020
Страници: 420
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: Serpent&Dove

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин е дебют, но бързо набра популярност сред читателите на тийн фентъзи. Темата за невъзможната любов е вълнувала хората от древността до наши дни, а Махурин изгражда сюжета си върху връзката между Лу и Рийд, които се намират в противоположните лагери на две воюващи страни.

Някога Белтера (от френски буквално „хубавата земя“) се е управлявала от жени магьосници. Кралството е било завоювано, а вещиците избягали и се установили на тайно място. Оттогава Църквата (базирана на християнската църква, но не е съвсем същата) се опитва да изтреби всички жени, притежаващи магия.

Луиз льо Блан е загърбила магията, когато преди две години е избягала от своите посестрими, Белите дами, защото там е била обречена на смърт. Сега тя се подвизава в град Сезарин, преживявайки от дребни кражби. Рийд е капитан на ловците, същите, чиято единствена мисия е да не оставят жива нито една вещица. Едно нелепо недоразумение принуждава Лу и Рийд да сключат брак, и младата жена се озовава в самото сърце на Църквата. Постепенно между двамата се заражда любов, но Рийд няма никаква представа коя, в действителност, е съпругата му. Лу е разкъсвана между чувствата си, опасността за живота си и знанието, че е преследвана от Белите дами, а ако се разбере истинската ѝ самоличност ще бъде изгорена от човека, в когото се е влюбила. Нещата се усложняват още повече от политическата обстановка и изглежда, че съдбата на Белтера е неразривно свързана с Луиз.

Фентъзи романи, вдъхновени от класическите приказки

Един от неизчерпаемите източници на вдъхновение за фентъзи романите са приказките. Затова реших да направя кратък списък на книгите, чиито сюжети стъпват върху класическите приказки, но надграждат тази основа и разгръщат сюжета си в нещо изключително и неповторимо. Съвсем целенасочено избягвам романите, които заимстват от различните митологии по света, тъй като тогава списъкът ще стане огромен. Включила съм само заглавия, издадени на български и са ми любими.

И така да се понесем сред зими, пустини и диви гори. Започваме!

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик използва за основа сюжета от „Красавицата и звярът“, но е с изцяло славянско звучене и дори баба Яга се споменава. Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

„Град от месинг“ пълен с тайни и магия

Автор: С. А. Чакраборти
Издателство: „Ибис“
Година: 2019
Страници: 480
превод от английски: Вера Паунова
Заглавие на английски: The City of Brass

„Град от месинг“ от С. А. Чакраборти от доста дълго време ми излизаше в английските сайтове за фентъзи и фантастика, както и сред номинираните заглавия на наградите „Локус“, „Уърлд Фентъзи“ и т.н. Реших да прочета книгата, заради приказните елементи, но всъщност получих едно истинско пълнокръвно фентъзи, с детайлно изграден свят и умело вплетени мотиви от персийската и арабската митология.

„Дракончето с шоколадово сърце“ и мечтите, които се сбъдват

Автор: Стефани Бърджес
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 256
Превод от английски: Преслава Колева
Заглавие на английски: The Girl with the Dragon Heart
Ще започна с малко лирично отклонение, което засяга ревютата на книги и какво ми носи то. Когато някога започнах да пиша за моите впечатления, беше, за да дам израз на цялата драма, която бушува в мен. Това ми носеше чувство на удовлетворение, а пък бонус, ако някой намереше следващата си книга сред нещата, които съм прочела. В един момент работата и задачите ми дойдоха в повече. Като добавим, че се чувствам някак си неловко да пиша за книгите, по които работя и спрях с ревютата. Но на Зимния панаир на книгата се заговорих с Хриси от Хрисиландия, която ме попита дали няма да напиша ревю за „Дракончето с шоколадово сърце“, която се издава от „Ибис“, където работя. И ми каза, че просто трябва да го направя. И така, вдъхновена, реших, че има книги, за които много искам да говоря, защото те са сбъдната мечта и наистина ги обичам. А пътят на „Дракончето с шоколадово сърце“ започна преди една година, когато си я закупих на английски и изчетох с искрено удоволствие. След това написах рецензия и изтормозих горките си работодатели от „Ибис“ докато вземат решение за издаване, а аз имах честта да я преведа. Затова сега ще ви говоря с какво ме заплени Авантюрин и защо толкова се радвам, че нейната история видя бял свят на български.

Авантюрин е малко драконче, което иска да докаже на всички възрастни, че тя е смела и може да се защитава. И като всяко малко вироглаво дете, напук на всички роднински предупреждения се измъква от семейната планина, за да търси приключения. Съвсем скоро попада на човек, който вместо да се превърне в нейна плячка, я измамва. От гърнето му се носи неустоим аромат, който пленява младото драконче. Така Авантюрин открива шоколада, който се оказва нейното призвание. Съвсем непредпазливо тя изпива топлата напитка и за неин ужас се превръща в малко момиче, защото човекът всъщност е магьосник и то не какъв да е, а кулинарен. Въпреки несполуката, дракончето в човешки облик решава да не се предава, а да последва призванието си да прави шоколад и се отправя към града, където да стане чирак на истински шоколатиер. Там я очакват куп приключения, неочаквани опасности, но и истинско приятелство.

„Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 340
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: The Cruel Prince
Отдавна не бях се вдъхновявала да пиша, но лятото е време за презареждане и почивка, а с това в мен се породи и желанието да направя ревю за книга, която е специална за мен по ред причини. „Жестокият принц“ пристигна в служебната ми поща през един студен януарски ден. Манията по романа вече беше завладяла чуждестранни читатели, но не бях стигнала до него, защото купчината ми за четене, така или иначе винаги е огромна. Но тъй като беше по работа, а и все пак съм си любител на фентъзито, не се бавих и веднага зачетох ръкописа. Няколко часа по-късно, в петък през нощта, вече бях захапала въдичката и бях искрено заинтригувана от историята на Джуд и Царството на феите.

Романът започва шокиращо, когато в един обикновен следобед, странен мъж пристига в дома на седемгодишната Джуд и хладнокръвно убива, пред очите ѝ, родителите ѝ. След това отвежда нея, близначката ѝ Тарин и сестра им Виви в Царството на феите. Той е истинският баща на по-голямата сестра, която е смятал за мъртва. Действието се мести десет години по-късно и читателят е потопен в странния, магичен и жесток свят на феите, в който вече порасналата Джуд се опитва да се впише. Мнозина от феите презират смъртните, а Джуд и Тарин, въпреки че са отгледани от Мадок (убиецът на родителите им), който е генерал на краля, наред с благородниците, често биват обект на жестоки шеги. Най-лош е принц Кардан, който сякаш си е поставил за лична цел да тормози Джуд, но това само я прави по-решена да бъде по-добра от феите. Оттук насетне следват интриги, неочаквани предателства и все по-дълбоко навлизане в света на вълшебните създания.

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева
Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени.

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков
Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите.

Магията на сънищата в „Луната, която убива”

Автор: Н. К. Джеймисин
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: The Killing Moon (Dreamblood #1), 2012
превод от английски: Павел Главусанов
“Луната, която убива” на Н. К. Джеймисин ме привлече, заради всички предпоставки, които говореха, че ме очаква страхотно фентъзи. Интригуващата анотация разказва за един свят, в който магията е свързана със сънищата на хората. Идеята за света на сънищата не е нова и е експлоатирана от други автори, но Джеймисин е успяла да постигне нещо много по-оригинално и по-добре изградено. Светът, който е сътворила, е вдъхновен от Древен Египет, но всичко останало е една достоверна измислица. Всъщност е толкова убедителна, че можеше да мине за исторически роман.

Градът-държава Гуджааре се управлява от Принца на Залеза, пряк наместник на Хананджа, богинята на сънищата, в света на будните. Но над него и над всичко стоят Бирниците, жреци на Богинята. Те са хората, които упражняват магия. И тук Н. К. Джеймисин разгръща напълно идеята за света на сънищата Ина-Карек, обитаван от сънуващите и дом на мъртвите.

Добри поличби за човечеството

Автор: Тери Пратчет & Нийл Геймън
Издателство: Прозорец
Година: 2003
Страници: 416
Оригинално заглавие: Good Omens
превод от английски: Светлана Комогорова
Няма по-голяма радост, за страстния читател, от тази, да попадне на книга, за която да е имал положителни очаквания, но тя да се окаже много, много повече от това. И ако трябва да използвам оценката от 1 до 5, то на „Добри поличби” на Тери Пратчет и Нийл Геймън давам 5+++. Твърдо вярвам в максимата, че светът е оцелял, защото се е смял. И ако не можеш да се надсмееш над собствените си недостатъци, значи имаш спешна нужда от смехотерапия. Е, Пратчет и Геймън осигуряват солидна доза смях над сериозни и не толкова сериозни теми. В тези 416 страници са успели да обхванат почти всички значими идеи, вълнуващи човечеството. И го правят със замах!

В „Авемпарта” напрежението расте

Автор: Майкъл Дж. Съливан
Издателство: MBG Books
Година: 2012
Страници: 320
Оригинално заглавие: Avempartha
превод от английски
В „Авемпарта”, Майкъл Дж. Съливан повишава напрежението и разкрива повече от света на Елан, миналото му и бъдещата му съдба. Научаваме и повече за Есрахаддон, в чийто схеми отново попадат Ройс и Ейдриън. Този път машинациите на магьосника ще отведат двамата герои при древната кула на елфите, Авемпарта. Нейните загадки ще бъдат оставени на уменията на Ройс, а защитата от древно чудовище ще се падне на Ейдриън.