„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова
„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги.