Ад

Дан Браун несъмнено е открил формулата на успеха в писателското поприще. Последният му роман „Ад” безспорно е едно от най-очакваните заглавия за 2013 година. Всички негови почитатели нямаха търпение да разберат около какво ще се завъртят новите приключения на професор Лангдън. И Браун не разочарова, „Ад” се развива в рамките на 24 часа, в които шеметно се сменят неочаквани обрати, безчет шедьоври на изкуството водещи към поредната брънка в разрешаването на загадката. Този път тя не е свързана с древна мистерия, а със смъртоносен вирус, създаден от луд учен, който е обсебен от „Ад” на Данте. Робърт Лангдън отново е притиснат от времето и трябва да се справя не само със загадките, закодирани и въртящи се около различни произведения на изкуството на Дантевия „Ад”, но и с амнезията си, която го е оставила без никакви спомени за последните 3 дни. Негов спътник в приключенията този път е Сиена Брукс, красива лекарка, вундеркинд.

Синдер – една модерна приказка

Въпреки че отдавна съм пораснала все още обичам да чета приказки. Е вече не чак толкова детски написани, но обожавам да се потапям в истории, в които има нещо магично и доброто побеждава. Не намирам нищо лошо, дори смятам , че е добре всеки да поддържа детето в себе си. Затова и реших да прочета „Синдер”, която представя една футиристична версия на приказката за Пепеляшка. Действието е пренесено в нов Пекин в бъдещето, имаме млад и чаровен принц, Пепеляшка е киборг, мащехата е зла, а от двете сестри едната е мила и добра. Но има и нови елементи, смъртоносна чума, която убива населението, зла кралица от друга … планета, всъщност Луната. За да е по-заплетено, Синдер (Пепеляшка) не си спомня миналото, имунизирана е от чумата и накрая дори се оказва много повече от това, което си е мислела.