Фентъзи романи, вдъхновени от класическите приказки

Един от неизчерпаемите източници на вдъхновение за фентъзи романите са приказките. Затова реших да направя кратък списък на книгите, чиито сюжети стъпват върху класическите приказки, но надграждат тази основа и разгръщат сюжета си в нещо изключително и неповторимо. Съвсем целенасочено избягвам романите, които заимстват от различните митологии по света, тъй като тогава списъкът ще стане огромен. Включила съм само заглавия, издадени на български и са ми любими.

И така да се понесем сред зими, пустини и диви гори. Започваме!

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик използва за основа сюжета от „Красавицата и звярът“, но е с изцяло славянско звучене и дори баба Яга се споменава. Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

„Сребърна приказка“ за смели девойки

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2018
Страници: 440
превод от английски: Неза Михайлова
Заглавие на английски: Spinning Silver
Откакто преди месеци видях, че предстои да излезе „Сребърна приказка“ от Наоми Новик, нямах търпение да се домогна до копие от книгата. Разбира се, поръчах си я предварително и в първия възможен момент я зачетох. Новик повтаря познатия успешен модел на смесване на славянска митология и елементи от класически приказки, в случая тази за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва (предположението ми се базира както на имената на кралството и героите, така и на някои други особености). Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Притисната от обстоятелствата, Мирием поема работата на баща си и вкоравява сърцето си. Тя бързо възвръща парите, които баща ѝ е раздал, а славата за нейните умения да превръща среброто в злато достига до тайнствения крал на елфите от зимната страна Старик. Той възлага няколкото пъти на Мирием задачата да превърне неговото елфическо злато в сребро и когато тя успява, въпреки нежеланието ѝ, се жени за нея.

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева
Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени.