„Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Автор: Виктория Айвярд
Издателство: Ciela
Година: 2015
страници: 504
Оригинално заглавие: Red Queen
превод от английски: Деница Райкова
„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, чиито по-тъмни и мрачни тонове така и не прекрачват границата, за да превърнат романа в по-дълбоко, изненадващо и психологическо четиво. Но това не е критика и като читател не го възприемам като минус. Авторката е успяла да обвие цялата история с лека загадъчна и приказна атмосфера, която всъщност прави книгата толкова магнетична, дори и за по-възрастни, които просто искат за малко да се пренесат в друга действителност.

Действието се развива в бъдещето, в едно антиутопично общество на територията на днешните Съединени американски щати, разделено на две класи – висша, която управлява и буквално във вените й тече сребърна кръв, и низша, живееща за нуждите на висшестоящите, чиято кръв си е обикновена червена. Но главната разлика идва от факта, че Сребърните притежават различни способности, които са ги въздигнали във власт. Те могат да боравят с различни елементи като вода, огън и метал, или пък са невероятно силни, бързи, телепати и още куп други възможности, буквално излезли от митовете и легендите, в които героят бива надарен с изключителни способности. Е тук си чисто и просто наука, всичко се предава генетично и родените с червена кръв са изтеглили късата клечка от съдбата.

Мер Моли Бароу е Червена, с ясно предначертана съдба, водеща към никакъв избор. За подобните като нея, които нямат умение и занаят и не биха могли дори да си осигурят статута на слуги на аристократите, бъдещето е едно – война. Всички биват изпращани да служат във войската и да се бият с противника, който отново се управлява от Сребърни. Защо и каква е тази война в романа не става ясно и засега остава да гадаем какво ще е нейното участие в цялата история.

Има ли „Любовен еликсир”?

Автор: Ерик-Еманюел Шмит
Издателство: Леге Артис
Година: 2015
страници: 168
Оригинално заглавие: L’élixir d’amour
превод от френски: Светла Лекарска

„Любовта сигурно е била измислена, за да направи живота поетичен.“

Очаквах че „Любовен еликсир” на Ерик-Еманюел Шмит ще разглежда темата за любовта и какво се случва след края й. Вероятно поднесено оригинално и интересно, но, честно казано, нищо ново под слънцето. След като дълго време съм нищила тази тема с приятелки в годините си на нови любови и раздели, вече отдавна нито съм на такъв етап, нито ми е интересно. И за малко щях да пропусна една хубава история с неочакван край.

Причината все пак да посегна към тази малка книжка бяха препратките към операта „Любовен еликсир”, любовта на „Тристан и Изолда” и романа „Опасни връзки” на Шарл дьо Лакло, които са ми много любими творби. Всъщност, ако наистина искате да разберете докрай „Любовен еликсир” на Шмит, съветвам ви да се запознаете отблизо с гореизброените, тъй като имат ключова роля. А заигравката с „Опасни връзки” не е само на ниво епистоларна форма. Към това е добавена и малко психоанализа чрез трудовете на Фройд.

Второто пришествие настъпва с „Фадър наш”

Автор: Манос Вуракис
Издателство: Colibri
Година: 2015
страници: 408
Оригинално заглавие: Φάδερ Ημών
превод от гръцки: Мая Храховска
„Фадър наш” на Манос Вуракис ме привлече още с корицата си, а краткото резюме отзад ме убеди в гарантираното забавление сред страниците. Харесвам романи, заиграващи се с идеята за християнството (или религията като цяло) и широкото поле за интерпретации, които дават. „Фадър наш” не само отговори на очакванията ми, но и ги надмина десетократно.

Манос Вуракис е дал свобода на въображението си и е създал комедия на абсурда, в която вторият син на Господ, Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е пратен на земята, за да осъществи Второто пришествие с модерни методи. Джес не е особено очарован да бъде натоварен със задачата да се разправя с жителите на планета, която е в периферията на Божието внимание, но няма особен избор и затова се заема да „направи лифтинг на християнската вяра, а всекидневният личен контакт с ближния ще стане следващата ориджинал мода на религиозния лайфстайл.”.

Той обаче няма намерение да го прави в лишение и аскетизъм като брат си, Иисус, затова търси просветление сред лукса на хотел Риц и се обгражда с единадесет + 1 апостолки, всичките с физика достойна за модния подиум. Планът му обаче не потръгва съвсем успешно, затова се налага да използва малко чудеса, които да убедят хората в неговата мисия и произход. Всичко това е съпроводено с много смях, но и остра критика срещу консуматорското общество. Въображението на Вуракис наистина не знае граници и пародирането на известни моменти от Евангелието ме разсмяха и оставиха с отворена уста. Като прословутия епизод с нахранването с хляб и риба, в който тук хората бяха буквално посипани с хамбургери и кока-кола.