картинка на публикацията: A Place of Her Own,
James Christensen (USA)
Края на годината е и за първи път, откакто имам блог мисля да напиша кратък пост за прочетеното през 2014 г. Няма да резюмирам всички книги, а само тези, които са ми направили най-силно впечатление и по някакъв начин са ме намерили в точния момент. Опитвам се да се придържам към правилото всичко да е минимално и простичко, затова и списъкът ми ще е кратък. В никакъв случай не означава, че не съм харесала повече книги, но тези в конкретния момент са оставили наистина по-ярък отпечатък.
1. „Исус е влюбен в мен” на Давид Зафир. Напълно непознат за мен автор, в който се влюбих. Под формата на ироничен чиклит, авторът разказва за перипетиите на Мари, която честно казано, си е пълна неудачница. Но ето че идва Апокалипсисът и Исус слиза на Земята. И се случва немислимата любовна авантюра на сина Божи със земна жена. Много смях и много обрати, а сред тях и сериозни въпроси за поемането на отговорност и правилните решения.
2. „От Космоса с любов“ на Станислава Чуринскиене буквално ми отвори очите за всички врачки, телепати и въобще свръхестествени елементи населяващи нашата родина, с нейните скромни 111 000 кв. км. Никога не съм гледала сериозно на тези неща, намирах ги за екзотично разнообразие. Но фанатизма до който стигат някои хора, с отказ до лечение, защото някоя извънземна сила ще помогне и някой е предопределен за велики дела ме потресоха до дъното на душата ми. Не съм и предполагала, че е възможно да се стигне дотам.
3. „Легенда” и „Феноменът” на Мари Лу. Тази трилогия е сред най-добрите YA антиутопии, които съм чела. Нещата не винаги са черно-бели и Мари Лу е успяла да балансира историята си, чрез представянето на всички гледни точки и да накара читателят да разбере всяка позиция.
4. „Руският съсед” на Михаил Вешим показва България уж през смешни и забавни случки, но лъсват някои доста нелицеприятни истини за страната ни и колкото и да искам да гледам откъм забавната част, истината е, че ти е смешно, но през сълзи.
5. Мащабните „Илион” и „Олимп” на Дан Симънс ме накараха да живея само с тях в рамките на 5 дни и едвам се откъсвах, за да свърша все пак задачите си за деня.
6. Книга за обикновения човек с голямо сърце – „Човек на име Уве” на Фредрик Бакман. Историята, която напомня кое е важно в живота и да не забравяме да помогнем на хората около нас, когато имат нужда.
7. И ще завърша моя обзор със „Закуска в Тифани” на Труман Капоти. Всички търсим щастието и всеки си има своето място, където да бяга от черните мисли. И все пак миналото винаги ни застига.
И завършвам с пожеланията за една по-хубава 2015 година. Повече време за книги, както и за всичко друго, което обичате да правите.
bookcompass 