„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

„Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Автор: Виктория Айвярд
Издателство: Ciela
Година: 2015
страници: 504
Оригинално заглавие: Red Queen
превод от английски: Деница Райкова

„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, чиито по-тъмни и мрачни тонове така и не прекрачват границата, за да превърнат романа в по-дълбоко, изненадващо и психологическо четиво. Но това не е критика и като читател не го възприемам като минус. Авторката е успяла да обвие цялата история с лека загадъчна и приказна атмосфера, която всъщност прави книгата толкова магнетична, дори и за по-възрастни, които просто искат за малко да се пренесат в друга действителност.

Действието се развива в бъдещето, в едно антиутопично общество на територията на днешните Съединени американски щати, разделено на две класи – висша, която управлява и буквално във вените й тече сребърна кръв, и низша, живееща за нуждите на висшестоящите, чиято кръв си е обикновена червена. Но главната разлика идва от факта, че Сребърните притежават различни способности, които са ги въздигнали във власт. Те могат да боравят с различни елементи като вода, огън и метал, или пък са невероятно силни, бързи, телепати и още куп други възможности, буквално излезли от митовете и легендите, в които героят бива надарен с изключителни способности. Е тук си чисто и просто наука, всичко се предава генетично и родените с червена кръв са изтеглили късата клечка от съдбата.

Мер Моли Бароу е Червена, с ясно предначертана съдба, водеща към никакъв избор. За подобните като нея, които нямат умение и занаят и не биха могли дори да си осигурят статута на слуги на аристократите, бъдещето е едно – война. Всички биват изпращани да служат във войската и да се бият с противника, който отново се управлява от Сребърни. Защо и каква е тази война в романа не става ясно и засега остава да гадаем какво ще е нейното участие в цялата история.
Нататък „Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Съдбата на „Героят”

Автор: Мари Лу
Издателство: Хермес
Година: 2015
Страници: 336
Оригинално заглавие: Champion
превод от английски: Иван Костурков

След като приключих с „Героят” на Мари Лу, мога спокойно да твърдя, че „Легендата” е сред най-добрите тийн антиутопични поредици, които съм чела. Макар да й липсва нагнетената и емоционално натоварена атмосфера на „Игрите на глада”, посланията в книгите са много добре поднесени и има доста храна за размисъл. Хареса ми противопоставянето на гледните точки чрез образите на Дей и Джун, които представят съответно бедната класа и елита на обществото, както и преплитането на различни възгледи за това какво е патриотизъм. Интересни са техните мотиви и сложни взаимоотношения с Републиката. И ако правя сравнението с поредицата на Сюзан Колинс, то е по-скоро от гледна точка на това, че има доста романи, които експлоатират сходни теми и понякога е трудно да отсееш какво да четеш и какво не, особено когато зад дадена книга не седи мащабна холивудска продукция, която си е огромна реклама и мотивация да посегнеш към литературния първообраз.

Втората книга „Феноменът” завърши по доста изненадващ начин, след като Дей даде своята публична подкрепа за новия Електор. Той и Идън най-сетне се събраха и получиха шанс за спокоен живот. За съжаление, Дей откри, че в резултат на някогашните експерименти, мозъкът му е засегнат и сега му остават едва месеци живот. Джун, от своя страна, получи предложение от Андън да стане една от неговите кандидат-принцепси. Накрая пътищата на Джун и Дей се разделиха. Нататък Съдбата на „Героят”

Магията на „Леденият дракон“

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 128
Оригинално заглавие: The Iced Dragon
превод от английски: Валерий Русинов
илюстрации: Луис Ройо

„Леденият дракон“ на Джордж Р.Р. Мартин е издание, което е ценно заради цялостното си оформление, твърдите корици, красивите рисунки на Луис Ройо и историята, която става както за деца, така и за възрастни. По тези причини закупих книгата за моята дъщеря, за когато стигне онази възраст, в която не само ще мога да й чета, но и ще разбира. Откакто се е родила, подбирам красиви и стойностни книги, които ще издържат проверката на времето и се надявам да останат за нейните деца.

Що се отнася до сюжета, въпреки, че рекламата набляга на факта, че действието се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед“, истината е, че освен присъствието на дракони, това би могъл да е кой да е измислен свят. Историята се върти около Адара, родена в най-голямата зима, която е по-различна от връстниците си и обича студа, ледените гущери и най-вече тайнствения леден дракон. Времето за Адара минава в очакване на нейния рожден ден, защото тогава идва зимата, а това значи и появата на ледения дракон, който тя язди и който всеки път я отнася все по-надалеч. Така минава времето, до седмия й рожден ден, когато войната стига родния й дом. Нататък Магията на „Леденият дракон“

Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Година: 2015
Страници: 376
Оригинално заглавие: Die Magische Gondel
превод от немски: Милена Моллова

Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.

Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави. Нататък Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов

„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов. Нататък Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”