„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура. Нататък „Смъртни белези” за спомен

Реклами

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

„Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Автор: Виктория Айвярд
Издателство: Ciela
Година: 2015
страници: 504
Оригинално заглавие: Red Queen
превод от английски: Деница Райкова

„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, чиито по-тъмни и мрачни тонове така и не прекрачват границата, за да превърнат романа в по-дълбоко, изненадващо и психологическо четиво. Но това не е критика и като читател не го възприемам като минус. Авторката е успяла да обвие цялата история с лека загадъчна и приказна атмосфера, която всъщност прави книгата толкова магнетична, дори и за по-възрастни, които просто искат за малко да се пренесат в друга действителност.

Действието се развива в бъдещето, в едно антиутопично общество на територията на днешните Съединени американски щати, разделено на две класи – висша, която управлява и буквално във вените й тече сребърна кръв, и низша, живееща за нуждите на висшестоящите, чиято кръв си е обикновена червена. Но главната разлика идва от факта, че Сребърните притежават различни способности, които са ги въздигнали във власт. Те могат да боравят с различни елементи като вода, огън и метал, или пък са невероятно силни, бързи, телепати и още куп други възможности, буквално излезли от митовете и легендите, в които героят бива надарен с изключителни способности. Е тук си чисто и просто наука, всичко се предава генетично и родените с червена кръв са изтеглили късата клечка от съдбата.

Мер Моли Бароу е Червена, с ясно предначертана съдба, водеща към никакъв избор. За подобните като нея, които нямат умение и занаят и не биха могли дори да си осигурят статута на слуги на аристократите, бъдещето е едно – война. Всички биват изпращани да служат във войската и да се бият с противника, който отново се управлява от Сребърни. Защо и каква е тази война в романа не става ясно и засега остава да гадаем какво ще е нейното участие в цялата история.
Нататък „Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Съдбата на „Героят”

Автор: Мари Лу
Издателство: Хермес
Година: 2015
Страници: 336
Оригинално заглавие: Champion
превод от английски: Иван Костурков

След като приключих с „Героят” на Мари Лу, мога спокойно да твърдя, че „Легендата” е сред най-добрите тийн антиутопични поредици, които съм чела. Макар да й липсва нагнетената и емоционално натоварена атмосфера на „Игрите на глада”, посланията в книгите са много добре поднесени и има доста храна за размисъл. Хареса ми противопоставянето на гледните точки чрез образите на Дей и Джун, които представят съответно бедната класа и елита на обществото, както и преплитането на различни възгледи за това какво е патриотизъм. Интересни са техните мотиви и сложни взаимоотношения с Републиката. И ако правя сравнението с поредицата на Сюзан Колинс, то е по-скоро от гледна точка на това, че има доста романи, които експлоатират сходни теми и понякога е трудно да отсееш какво да четеш и какво не, особено когато зад дадена книга не седи мащабна холивудска продукция, която си е огромна реклама и мотивация да посегнеш към литературния първообраз.

Втората книга „Феноменът” завърши по доста изненадващ начин, след като Дей даде своята публична подкрепа за новия Електор. Той и Идън най-сетне се събраха и получиха шанс за спокоен живот. За съжаление, Дей откри, че в резултат на някогашните експерименти, мозъкът му е засегнат и сега му остават едва месеци живот. Джун, от своя страна, получи предложение от Андън да стане една от неговите кандидат-принцепси. Накрая пътищата на Джун и Дей се разделиха. Нататък Съдбата на „Героят”

Магията на „Леденият дракон“

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 128
Оригинално заглавие: The Iced Dragon
превод от английски: Валерий Русинов
илюстрации: Луис Ройо

„Леденият дракон“ на Джордж Р.Р. Мартин е издание, което е ценно заради цялостното си оформление, твърдите корици, красивите рисунки на Луис Ройо и историята, която става както за деца, така и за възрастни. По тези причини закупих книгата за моята дъщеря, за когато стигне онази възраст, в която не само ще мога да й чета, но и ще разбира. Откакто се е родила, подбирам красиви и стойностни книги, които ще издържат проверката на времето и се надявам да останат за нейните деца.

Що се отнася до сюжета, въпреки, че рекламата набляга на факта, че действието се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед“, истината е, че освен присъствието на дракони, това би могъл да е кой да е измислен свят. Историята се върти около Адара, родена в най-голямата зима, която е по-различна от връстниците си и обича студа, ледените гущери и най-вече тайнствения леден дракон. Времето за Адара минава в очакване на нейния рожден ден, защото тогава идва зимата, а това значи и появата на ледения дракон, който тя язди и който всеки път я отнася все по-надалеч. Така минава времето, до седмия й рожден ден, когато войната стига родния й дом. Нататък Магията на „Леденият дракон“

Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Година: 2015
Страници: 376
Оригинално заглавие: Die Magische Gondel
превод от немски: Милена Моллова

Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.

Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави. Нататък Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“