Поздрави от синята палатка

Автор: Петя Кокудева
Издателство: Жанет 45
Година: 2019
Страници: 240

Като повечето съвременни хора и аз обичам да пътувам до различни места по света. Когато съм някъде, искам да усетя пулса и ритъма на мястото, не просто да посетя известните забележителности и да се снимам пред тях. Стремя се да опозная навиците и ежедневието на местните хора, да разбера повече за тяхната култура и обичаи.

Тази година се оказа неочаквана за целия свят и пътуването е едно от нещата, от които сме лишени за неизвестен период от време. Но хубавата новина е, че имаме „Поздрави от синята палатка“ от Петя Кокудева. В книгата тя е събрала своите впечатления от всички места, които е посетила, по време на дългата си обиколка, заедно със своя приятел Георги. И в тях разкрива един кратък фрагмент от живота на обикновените хора. Зърваме частица от друг свят, чрез история, случка, интересен обичай или разговор, които Петя Кокудева е записала. Точно така обичам да виждам местата, които посещавам. Като например да науча повече за сису, както и защо ермолката е точно с формата, с която е.

Историите, събрани в „Поздрави от синята палатка“, са кратки, побират се на страница –две и отвеждат читателя от скандинавските страни, до Нова Зеландия, Азия, Африка и САЩ. От ледниците в Норвегия се пренасяме, със следващия разказ, в горещо Мароко.

Ще отбележа историите, които оставиха най-дълбоко впечатление в мен.

„Бамбукови уроци“, в които има пет дзен размишления за нещата, които бихме могли да научим от това устойчиво дърво.

„Развалената кола“ е за едно израелско семейство, на което колата се чупи край малко пустинно градче. Само след пет часа прекарани в него, те вземат радикалното решение да напуснат Тел Авив, в който са живели винаги и да се преместят. Не знам защо, но тази история остави много ярка следа в съзнанието ми. Как променяш целия си живот спонтанно, защото се влюбваш от пръв поглед в някакво малко, прашно градче насред пустинята и зарязваш всичко, за да се преместиш там?

Освен историите и традициите на различни народи, открих един марокански поет и един детски писател. Не бях чувала за тях и дори само заради тези две имена си заслужава книгата. Абделатиф Лааби е не просто поет от Мароко, той е един от най-значимите им творци. За мое огромно съжаление се оказа, че не е превеждан на български, а и да има нещо, то вероятно, е само в академичните среди. Но ето един стих от книгата, който е споделила Петя Кокудева.

Не очаквам нищо от живота.
Отивам да го срещна.

Корней Чуковски е известният детски писател, автор на „Доктор Охболи“, но не бях свързала досега името с книгата. Има доста интересна информация за Чуковски, а аз лично смятам да си препрочета нещо негово.

Има още много неща, които може да откриете сред страниците на „Поздрави от синята палатка“, но просто няма как да се спра на всяко едно от тях. Важното е, че ще се озовавате сред пустини, оживени булеварди, музеи, оризища, черни пътища, ледници, гори и пасбища.