Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“

Автор: Ирена Първанова
Издателство: Сиела, „Студио Змей“
Година: 2020
Страници: 408
Илюстрации: Мира Мирославова

Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.

Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.

„Забранете тази книга“ и се подгответе за отговора на децата

Автор: Алън Грац
Издателство: Софтпрес
Година: 2017
Страници: 240
превод от английски: Елена Павлова
Заглавие на английски: Ban This Book

Защо четете?
Какво са за вас книгите?
Изненадващо или не, но на тези въпроси можете да откриете отговори в „Забранете тази книга“ от Алън Грац. Това е от онези романи, които са подходящи за възраст от 8 до 88 +.

Сюжетът проследява Ейми Ан, мълчаливо и затворено момиче, което е в четвърти клас на гимназия „Шелбърн“. Най-голямата от три сестри, на нея често ѝ се налага да прави компромиси в името на семейния мир. Най-любимото ѝ нещо в света са книгите, в които тя намира пристан, спокойствие, бягство и разбиране. Все неща, познати на всеки страстен читател. Но каква е изненадата на Ейми Ан, когато един ден открива, че любимата ѝ книга е забранена и вече не може да бъде заемана от училищната библиотека. Оказва се, че според майката на един от съучениците ѝ, има книги, които не са подходящи за децата, тъй като ги учат на лоши неща. Същата, без да следва предписаните процедури, успява да премахне от библиотеката и други книги. Сега Ейми Ан има възможност да спаси любимият си роман, като говори пред училищното настоятелство. Но за разлика от книжните герои, малкото момиче не успява да се изправи и да защити онова, което ѝ е скъпо на сърцето.

„Малки жени“, но ярки личности

Покрай новата екранизация на „Малки жени“ реших отново да посегна към обичаната, но малко позабравена детска класика. Винаги е интересно да препрочетеш любима книга след много години. Никога не знаеш дали няма да останеш леко разочарован, или все още ще те омагьосва. За мое щастие, „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът ми донесе същото удоволствие както преди, макар и да забелязах неща, които някога са ми убягнали.

Сестрите Марч – Мег, Джо, Бет и Ейми пленяват читателя от самото начало. Техните радости и мъки ти стават близки и въпреки че книгата е писана преди около сто и шейсет години, тя звучи все така актуално. По пътя към съзряването всяко от момичетата ще се сблъска с борбата със собствените недостатъци и ще стане по-силна. Обеднялото, но гордо семейство Марч цени труда и доброто сърце повече от всичко друго и майката успява да предаде тези уроци на своите дъщери.

„Дракончето с шоколадово сърце“ и мечтите, които се сбъдват

Автор: Стефани Бърджес
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 256
Превод от английски: Преслава Колева
Заглавие на английски: The Girl with the Dragon Heart
Ще започна с малко лирично отклонение, което засяга ревютата на книги и какво ми носи то. Когато някога започнах да пиша за моите впечатления, беше, за да дам израз на цялата драма, която бушува в мен. Това ми носеше чувство на удовлетворение, а пък бонус, ако някой намереше следващата си книга сред нещата, които съм прочела. В един момент работата и задачите ми дойдоха в повече. Като добавим, че се чувствам някак си неловко да пиша за книгите, по които работя и спрях с ревютата. Но на Зимния панаир на книгата се заговорих с Хриси от Хрисиландия, която ме попита дали няма да напиша ревю за „Дракончето с шоколадово сърце“, която се издава от „Ибис“, където работя. И ми каза, че просто трябва да го направя. И така, вдъхновена, реших, че има книги, за които много искам да говоря, защото те са сбъдната мечта и наистина ги обичам. А пътят на „Дракончето с шоколадово сърце“ започна преди една година, когато си я закупих на английски и изчетох с искрено удоволствие. След това написах рецензия и изтормозих горките си работодатели от „Ибис“ докато вземат решение за издаване, а аз имах честта да я преведа. Затова сега ще ви говоря с какво ме заплени Авантюрин и защо толкова се радвам, че нейната история видя бял свят на български.

Авантюрин е малко драконче, което иска да докаже на всички възрастни, че тя е смела и може да се защитава. И като всяко малко вироглаво дете, напук на всички роднински предупреждения се измъква от семейната планина, за да търси приключения. Съвсем скоро попада на човек, който вместо да се превърне в нейна плячка, я измамва. От гърнето му се носи неустоим аромат, който пленява младото драконче. Така Авантюрин открива шоколада, който се оказва нейното призвание. Съвсем непредпазливо тя изпива топлата напитка и за неин ужас се превръща в малко момиче, защото човекът всъщност е магьосник и то не какъв да е, а кулинарен. Въпреки несполуката, дракончето в човешки облик решава да не се предава, а да последва призванието си да прави шоколад и се отправя към града, където да стане чирак на истински шоколатиер. Там я очакват куп приключения, неочаквани опасности, но и истинско приятелство.

„Дива вещица” преодолява страха от неизвестното

Автор: Лене Кобербьол
Издателство: ЕМАС
Година: 2015
Страници: 456
превод от датски: Ева Кънева

Лене Кобербьол е датска детска писателка, която не е толкова популярна, колкото би следвало да бъде. Освен че е авторът на романите по хитовата детска анимация и комиксова поредица „W.I.T.C.H.“, тя е носител на скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Лене Кобербьол умее да създава пълнокръвни и силни момичешки образи, които са чудесен пример за много тийнейджърки. Такава е и Клара от „Дива вещица” – обикновено дванайсетгодишно момиче, което един ден бива одраскано от голям черен котарак и открива, че е станала дива вещица, точно като леля си Иса.

Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Автор: Студио Змей
Издателство: Егмонт България
Година: 2016
Страници: 64
Следя работата на младите ентусиасти от „Студио Змей“ още от първите откъси от „Златната ябълка“, които публикуваха в интернет пространството. Искрено се възхищавам на енергията и хъса им да създадат един вълнуващ анимационен сериал, който да представя българските легенди, традиции и обичаи. Голямо браво и за това, че издателство „Егмонт“ публикува малката книга „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.

И тук е редно да се запитате: „А вие знаете ли какво е кукер и как е възникнало кукерството?“ Аз лично не съм запозната с повече от общоизвестните факти, че кукерите се обличат с кожуси с козината навън и носят маски, с които гонят злото. Да, срамно е, че един прекрасен обичай, чиито корени могат да се проследят дълбоко в езическото ни минало, някак си остава непознат.

Феи и вълшебства в Операция „Зайче”

Автор: Сали Гарднър
Издателство: Рибка
Година: 2014
Страници: 192
Оригинално заглавие: Operation Bunny
превод от английски: Богдан Русев
„Рибка” бързо се превърна в любимото ми детско издателство. Имам доста от техните книжки, но все не се сядам да напиша ревю. Преди седмица попаднах на отзива на Вал от Детски книги за Операция „Зайче” от Сали Гарднър (първа книга от поредицата „Криле § Ко.“) и просто се влюбих в книгата. Оказа се с изчерпан тираж и прерових всички книжарници, докато най-накрая ми се усмихна късмета и намерих една последна бройка.

А книжката е всичко онова, което очаквах – необикновено малко момиченце, говореща котка, феи без криле, зла вещица, ходещи ключета, омагьосан магазин. Просто чудесна комбинация.

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова
„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги.

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.

За котките с любов в „Популярна книга за Котките от Стария опосум“

Автор: Томас Стърнс Елиът
Издателство: Брегов и Радев
Година: 2015
Страници: 76
Оригинално заглавие: Old Possum‘s Book of Practical Cats
превод от английски: Стефан Радев
„Популярна книга за Котките от Стария опосум“ от Т.С. Елиът на новото издателство „Брегов и Радев“ излиза за първи път на български език. И малки, и големи могат да се насладят на забавните рими за котки от всеки вид и сорт. Ще срещнете пухкави, мързеливи, бойни, опасни, пакостливи и кокетни. Дори и стария ХаДеварим, „погребал и девет жени – дори деветдесет и девет“. Мистериозният Макавити, „чиито отпечатъци ги няма в Скотланд Ярд“.

…че котките са като нас самите,
и други хора, за които знаем,
че изповядват най-различни нрави.
Тъй някои са с ума си, други-луди,
добри са някои, а други-щури,
намират се и по-добри, и лоши…

Римите на Т.С. Елиът са обяснение в любов към котките и тяхната своенравна природа. Всеки ще може да разпознае и открие своя пухкав домашен любимец сред описаните от автора. С много въображение Елиът е успял да въплъти типични човешки характеристики в тях. Понякога те несъмнено се държат като бандити, понякога като мързеливи дунди, а друг път са просто суетни.