Средновековни и ренесансови „Деви, рицари, кралици“

Автор: Миглена Николчина
Издателство: Жанет 45
Година: 2014
страници: 204
Средновековието за мен е един от най-интересните и пленителни периоди от човешката история. Това е време, което поразява със своята противоречивост. Епоха на жестокост и груба сила, но същевременно родила най-висшите идеали, които познаваме и до днес – рицарят на бял кон, спасяващ девици и борещ се за справедливост, и куртоазната любов. А именно от семената на тези образи се раждат едни от най-големите шедьоври на Ренесанса.

Тези теми изследва и анализира Миглена Николчина в своята книга „Деви, рицари, кралици (Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса)”. Това са петнадесет есета, които разглеждат ролята на жената през Средновековието, образите й извън общоприетото й място в обществото, зараждането на куртоазната любов и сонета и възхода на изкуството през Ренесанса.

Тайната на моя съпруг, която не трябваше да се разбира

Автор: Лиан Мориарти
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 384
Оригинално заглавие: The Husband's Secret
превод от английски: Калина Иванова Лазарова
Започнах „Тайната на моя съпруг” на Лиан Мориарти с положителна нагласа и интерес. От една страна беше интригуващата анотация, от друга, авторката вече ми беше позната с неин предишен роман, който бях прочела преди година и много ми беше харесал.

Сюжетът се върти около 3 жени, чийто път ще се пресече наистина много драматично. Това са Сесилия Фицпатрик, щастливо омъжена майка на 3 деца, която един ден случайно открива писмо от съпруга си, адресирано до нея, което би следвало да отвори след смъртта му. Тес О’Лиъри, която също си мисли, че има щастлив брак, докато един ден мъжът й не й съобщава, че е влюбен в най-добрата й приятелка, която също така е нейна първа братовчедка. И накрая идва Рейчъл, вдовица, чийто син най-неочаквано й съобщава, че заедно с жена си заминават за 2 години за Ню Йорк. Тя е съсипана от новината, защото това ще я раздели с нейния внук.

Най-неповторимия парфюм на света

Автор: Патрик Зюскинд
Издателство: Унискорп
Година: 2007
Страници: 248
Оригинално заглавие: Das Parfum: Die Geschichte eines Mörders
превод от немски: Юрия Симова
Ще започна с това, че „Парфюмът. Историята на един убиец” на Патрик Зюскинд не е книга на ужасите, нито пък съдържа детайлни описания на човешки разчленявания, мъчения и прочее подобни страхотии. Пиша това, тъй като попаднах на доста разнородни мнения и нежелание да се прочете книгата, именно заради очакваните ужаси. Всъщност романът трудно може да се сложи в определена категория или жанр. Но със сигурност, ако го започнете, няма да го оставите докато не прочетете и последната страница. Историята е написана изключително завладяващо и се чете на един дъх.

Perfume: The Story of a Murderer

Let me assure you that Perfume: The Story of a Murderer by Patrick Süskind is not a horror book, neither does it have any details of human dismemberments, tortures and other terrors. I recently read a discussion by a group of readers, who were prejudiced about the book and they believed that it is a true horror. Actually the novel can hardly be categorized, but one thing is sure if you start reading it you will not be able to put it down until the last page. The story is so captivating that you will read it without a stop.

The storyline barely needs a description. Patrick Süskind portrays the life of Jean-Baptiste Grenouille, born in France during XVIII century. Jean-Baptiste has the ability to smell everything even the unique human fragrance. This helps him to escape the misery and the miserable dirty place of his childbirth and become one of the greatest perfumers in the world. Gifted (or not) with this talent Jean-Baptiste doesn’t have the only thing he really desires, his own fragrance. There is no greater misfortune for a man like him. Furthermore the absence of fragrance deprives him of individuality and steals away his humanity. Süskind unfolds the idea about the unique fragrance which empowers the person’s character and attractiveness.

A man called Ove

When I am writing a review I always try to be objective, because I truly believe that every book has its readers, and even when I am with mixed feeling after I finished it, that doesn’t mean that someone else will not be enjoying it. In the end this is a personal opinion and one can always get if you really like the story or not. But this review is strongly emotional, because A man called Ove is a novel about an ordinary man which in fact is a great man with a big heart. The story reminds us to be humans even in our worst moments. And at least but not last, the book makes me cry and believe me that’s not an easy thing after countless readings.

If for any reason you don’t know who Ove is, let me introduce him. Ove is an obnoxious person, the worst kind. If you happen to be in the queue in the same store, he will irritate you. Furthermore, he is a grumpy old man. You don’t to want him for a neighbour, he will remind you about the rules any time he has a chance. You already don’t like him, but this is a mistake. Ove’s words and Ove’s acts are quite opposite. The more standoffish, scowling and angry he is, the more nobles his acts are.

Уве, човекът с голямо Ч

Автор: Фредрик Бакман
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: En man som heter Ove
превод от английски: Цветана Гечева
Винаги се стремя да съм обективна в ревютата си, защото искрено вярвам, че всяка книга си има своите читатели (освен някои изключения) и дори мен да ме е оставила по-скоро със смесени чувства, не означава, че няма да се хареса на друг. Разбира се в крайна сметка това е лична гледна точка и винаги се разбира дали историята те е запленила или не. Но днес ще напиша едно изключително емоционално ревю за „Човек на име Уве” (изд. Сиела), защото това е книга за човека с голямо Ч. За това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти. И защото, не на последно място, тази книга ме разплака. А след безброй прочетени истории, това вече не е толкова лесно.

Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече не го харесвате със сигурност, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки.