„Три ябълки паднаха от небето” и докоснаха сърцето

Автор: Нарине Абгарян
Издателство: Лабиринт
Година: 2016
Страници: 200
Оригинално заглавие: С неба упали три яблока
превод от руски: Емилия Л. Масларова

Чудех се дали дали да пиша за „Три ябълки паднаха от небето” на Нарине Абгарян, защото вече доста се коментира за романа. Но тъй като вярвам, че за добрите книги колкото повече се говори толкова по-добре, реших да споделя и моите емоции и мисли. Освен това, да пишеш защо нещо ти е харесало е много по-хубаво и лесно. А „Три ябълки паднаха от небето” си заслужава всяка прекрасна дума. И почвам малко отзад напред, с това, че романът не нищи някакви велики общочовешки дилеми и драми. Не е грандиозен, мащабен, дори не излиза извън очертанията на малкото арменско село, там горе, високо в планините. И все пак това е история, която разкрива най-искрените и човешки взаимоотношения, лишени от всякаква суетност, показност и задни мисли. От една страна имаме историята на Анатолия и Василий, от друга, живота в една малка общност, която трябва да издържи на стихиите на времето, глад и беди. Живот, оголен до крайност, в който понякога се налага да оцеляваш всеки ден. Нарине Абгрян вае и изплита пред читателя битието на едни обикновени отрудени хора в едно далечно село. Уж обикновено, а изпълнено с толкова силни мъка и любов, че дори, докато четеш сърцето те боли.

Историята започва с деня, в който миналата петдесет години Анатолия решава, че ѝ е дошло времето да умира, а всъщност животът ѝ тепърва започва. Открива любовта, там където най-малко е очаквала, в есента на дните си. И докато нейният живот и този на любимия ѝ, Василий, се разплитат пред нас, картината се изпълва с историите на другите жители от селото, техните болки, мъки, радости и дори величаво минало. Не липсва щипка мистицизъм и магия, които дори не изглеждат свръхестествени, а просто като поредната нишка от платното на живота.