„Змия и гълъб“ омагьосва с френски чар

Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Година: 2020
Страници: 420
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: Serpent&Dove

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин е дебют, но бързо набра популярност сред читателите на тийн фентъзи. Темата за невъзможната любов е вълнувала хората от древността до наши дни, а Махурин изгражда сюжета си върху връзката между Лу и Рийд, които се намират в противоположните лагери на две воюващи страни.

Някога Белтера (от френски буквално „хубавата земя“) се е управлявала от жени магьосници. Кралството е било завоювано, а вещиците избягали и се установили на тайно място. Оттогава Църквата (базирана на християнската църква, но не е съвсем същата) се опитва да изтреби всички жени, притежаващи магия.

Луиз льо Блан е загърбила магията, когато преди две години е избягала от своите посестрими, Белите дами, защото там е била обречена на смърт. Сега тя се подвизава в град Сезарин, преживявайки от дребни кражби. Рийд е капитан на ловците, същите, чиято единствена мисия е да не оставят жива нито една вещица. Едно нелепо недоразумение принуждава Лу и Рийд да сключат брак, и младата жена се озовава в самото сърце на Църквата. Постепенно между двамата се заражда любов, но Рийд няма никаква представа коя, в действителност, е съпругата му. Лу е разкъсвана между чувствата си, опасността за живота си и знанието, че е преследвана от Белите дами, а ако се разбере истинската ѝ самоличност ще бъде изгорена от човека, в когото се е влюбила. Нещата се усложняват още повече от политическата обстановка и изглежда, че съдбата на Белтера е неразривно свързана с Луиз.

„Град от месинг“ пълен с тайни и магия

Автор: С. А. Чакраборти
Издателство: „Ибис“
Година: 2019
Страници: 480
превод от английски: Вера Паунова
Заглавие на английски: The City of Brass

„Град от месинг“ от С. А. Чакраборти от доста дълго време ми излизаше в английските сайтове за фентъзи и фантастика, както и сред номинираните заглавия на наградите „Локус“, „Уърлд Фентъзи“ и т.н. Реших да прочета книгата, заради приказните елементи, но всъщност получих едно истинско пълнокръвно фентъзи, с детайлно изграден свят и умело вплетени мотиви от персийската и арабската митология.

„Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 340
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: The Cruel Prince
Отдавна не бях се вдъхновявала да пиша, но лятото е време за презареждане и почивка, а с това в мен се породи и желанието да направя ревю за книга, която е специална за мен по ред причини. „Жестокият принц“ пристигна в служебната ми поща през един студен януарски ден. Манията по романа вече беше завладяла чуждестранни читатели, но не бях стигнала до него, защото купчината ми за четене, така или иначе винаги е огромна. Но тъй като беше по работа, а и все пак съм си любител на фентъзито, не се бавих и веднага зачетох ръкописа. Няколко часа по-късно, в петък през нощта, вече бях захапала въдичката и бях искрено заинтригувана от историята на Джуд и Царството на феите.

Романът започва шокиращо, когато в един обикновен следобед, странен мъж пристига в дома на седемгодишната Джуд и хладнокръвно убива, пред очите ѝ, родителите ѝ. След това отвежда нея, близначката ѝ Тарин и сестра им Виви в Царството на феите. Той е истинският баща на по-голямата сестра, която е смятал за мъртва. Действието се мести десет години по-късно и читателят е потопен в странния, магичен и жесток свят на феите, в който вече порасналата Джуд се опитва да се впише. Мнозина от феите презират смъртните, а Джуд и Тарин, въпреки че са отгледани от Мадок (убиецът на родителите им), който е генерал на краля, наред с благородниците, често биват обект на жестоки шеги. Най-лош е принц Кардан, който сякаш си е поставил за лична цел да тормози Джуд, но това само я прави по-решена да бъде по-добра от феите. Оттук насетне следват интриги, неочаквани предателства и все по-дълбоко навлизане в света на вълшебните създания.

„Дива вещица” преодолява страха от неизвестното

Автор: Лене Кобербьол
Издателство: ЕМАС
Година: 2015
Страници: 456
превод от датски: Ева Кънева

Лене Кобербьол е датска детска писателка, която не е толкова популярна, колкото би следвало да бъде. Освен че е авторът на романите по хитовата детска анимация и комиксова поредица „W.I.T.C.H.“, тя е носител на скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Лене Кобербьол умее да създава пълнокръвни и силни момичешки образи, които са чудесен пример за много тийнейджърки. Такава е и Клара от „Дива вещица” – обикновено дванайсетгодишно момиче, което един ден бива одраскано от голям черен котарак и открива, че е станала дива вещица, точно като леля си Иса.

„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева
Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени.