Какво чета в момента

В началото на годината публикувах част от книгите, които възнамерявам да прочета, но както често се случва едно са намеренията, друго реалността. В крайна сметка поради промени в ангажираността ми и всичко ново, което излиза, случайно купувам или пък чисто импулсивно решавам да прочета, ако някой следи блога е видял, че от планираното прочетох само няколко книги.

Затова реших да пускам нов пост на определено време с книгите, които чета. Знам, знам ужасен навик, чета по няколко книги наведнъж. Оставям, довършвам, започвам нова. Но така е понякога, особено със сборници разкази. В момента чета четири книги и изборът ми се определя от настроението ми и времето. Като последното е наистина ужасно ограничено  и все не стига за всичко, което искам. Но ето какво стои на нощното ми шкафче.

„Разбойници” (Колектив) на изд. Сиела – ужасно дълго чакана и искана книга. Прочела съм около една трета от разказите. Всичките са супер завладяващи и омагьосващи. Естествено тези с чисто фентъзи елементите ми харесаха най-много. Предстоят ми още доста интересни и съм любопитна за тези с научно – фантастични елементи.

„Внимание, психоспусък” на Нийл Геймън (изд. Бард) – от тези разкази направо тръпки ме побиват и не е никак препоръчително да ги чета вечер. Геймън успява да ги направи страшни без капка кръв (в повечето случаи) и определно си има елементи на хорър. Това, което сами можем да си представим е много по-силно и от най-страшното описание. Тук срещам един по-различен Геймън от това, което съм чела.

„Куфарът на брат ми” на изд. „ICU“ ами на вълна разкази съм. Много силен и личен сборник за мен. Чета го бавно съвсем умишлено. Всеки разказ е една малка лична мигрантска вселена, в която си допуснат и досега поне в няколко разказа успях да се идентифицирам. Интересни съдби и истории и не съвсем типичните емигрантски истории.

„Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз (изд. Егомонт България), която всъщност прочетох и скоро ще пиша за нея. Признавам си в една малка част от мен продължава да дреме малкото момиченце, което харесва „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Малката русалка” и още други Дисни приказки. Е в този случай няма как да не поискам да прочета какво се случва с децата на злодеите от приказките. Затворени на остров, покрит с купол, лишаващ ги от магия, всички лоши и техните деца оцеляват в едни не особено добри условия.
Надявам се скоро да мога да споделя повече за всички.

„Рецепти за съвършен брак” НЯМА

Автор: Кейт Кериган
Издателство: Кръгозор
Година: 2015
страници: 238
Оригинално заглавие: Recipes for a Perfect Marriage
превод от английски: Татяна Виронова
Това сигурно е сред най-дълго обмисляните ми ревюта, защото се намирам в един от редките случаи, когато ми се иска да кажа много неща, но все пак трябва да сдържа ентусиазма си и да се вместя в нормалните рамки за дължина на текста. Навярно е малко странно да отделям толкова внимание на книга, която попада някъде в графата между чиклит и кулинарен роман и не разглежда философски проблеми, свързани с развитието на човечеството. И все пак се нарежда сред романите, които оставят ярък спомен в съзнанието.

И след тази прелюдия, както сигурно сте се досетили, „Рецепти за съвършен брак” (изд. Кръгозор) разглежда брака, без да потъва в пространни и депресиращи размишления, но и без да му придава излишна розовост. Всъщност повечето чиклити завършват с брак (или предложение за такъв), а Кейт Кериган е решила да покаже какво се случва след заветното ДА.

Главната героиня Треса е модерна и успешна жена, чийто живот е напълно удовлетворителен, само че наближава четиридесет, а все още е сама. След кратка и страстна авантюра с Дан, домоуправител в сградата, където живее, тя прибързано приема предложението му и двамата се женят. Но Треса започва да се измъчва от типичните женски съмнения. Той ли е правилния мъж за мен? Защо всички малки дребни негови навици ме дразнят? И не би ли следвало голямата любов да не забелязва такива неща?

Накратко, пълни глупости, които не се подходящи за жена с житейски опит, която би следвало да се е осъзнала в личен план. Но живеем в консуматорски свят, в който всичко идва идеално, лъскаво, готово за употреба и може да се смени при най-малкия проблем. Само че бракът не е нещо, което можеш да върнеш, като дреха, която си установил, че не ти стои толкова добре, колкото в магазина. Истината е обаче, че жените имат такива терзания, а какво и защо се случва така е повод за други книги и други размишления. И тук е моментът да вмъкна, че независимо от заглавието тази книга е най-подходяща за необвързани жени, които тънат в нелепи заблуди и романтични илюзии, а не за хора с дългогодишни взаимоотношения, били те женени или не.

На по история в „Клуб Умбрийска вечеря“

Автор: Марлена де Бласи
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 352
Оригинално заглавие: The Umbrian Thursday Night Supper Club
превод от английски: Мария Михайлова
Марлена де Бласи буквално изживява мечтата на хиляди хора, съчетавайки писателската си кариера с пасторален живот в живописно кътче на Италия. Заедно със съпруга си организира гастрoномически разходки из Тоскана и Умбрия и освен че се наслаждава на изключителна храна, среща интересни хора, които я запознават с особеностите на региона и своите лични съдби.

Точно това ни представя „Клуб Умбрийска вечеря” (изд. „Слънце“), в който Марлена де Бласи повежда читателя на кулинарна и лична разходка. Четири жени се събират всеки четвъртък, за да споделят радостите и скърбите от живота, наред с вкусната храна. Всеки допринася за вечерята с каквото има – месо, билки, плодове, зеленчуци. Ястията се приготвя така, както са го правили техните майки и баби, а рецептите се предават от поколение на поколение.

Миранда, която досега е приготвяла вечерята, се оттегля и Марлена решава да заеме нейната роля. Помощнички й стават другите жени и във времето всяка разказва своята лична история, която се оказва не по-малко бурна, интересна и изпълнена с перипетии, сякаш извадена от роман. Миранда, Нинуча, Паолина и Джилда доверяват на Марлена кулинарните си тайни, заедно с тайните на живота си. Пред читателя се разкрива калейдоскоп от събития – любов, брак, смърт, раздели, че дори и мафията, но всичко винаги е съпроводено с храната, този обединяващ елемент във всяка изповед.

Никога не е късно за приключения за „Дребната старица, която наруши всички правила“

Автор: Катарина Ингелман-Сундберг
Издателство: Colibri
Година: 2015
страници: 408
Оригинално заглавие: Kaffe med rån
превод от шведски: Богдан Русев
Пред няколко седмици прочетох статия за пенсионирана медицинска сестра, която избрала да прекрати живота си, защото работата й с възрастни хора й доказала, че със старостта не я очаква нищо хубаво. Жената не е страдала от заболяване, била е на 75 и има съпруг и две деца. Ако се чудите защо пиша това, то има пряка връзка с ревюто ми за „Дребната старица, която наруши всички правила” на Катарина Ингелман-Сундберг. Романът засяга една доста важна тема за грижата за възрастни хора и животът им, след като вече са минали определена пенсионна възраст.

Марта се замисли как ли е било в миналото, в селска Швеция, когато старите хора са се премествали в някоя къщичка недалеч от семейната ферма, но са продължавали да вземат участие в работата. Така са имали чувството, че все още има нужда от тях. А сега? На кого му се живееше, след като обществото не се нуждаеше от него?

Тези и други мисли терзаят седемдесет и седем годишната Марта, която живее в старчески дом „Диамант” заедно със своите приятели Кристина, Ана-Грета, Умника и Греблото. Петимата пенсионери водят наглед достойно съществуване, но новото ръководство на старческия дом е наложило доста забрани и ограничаващи свободата правила като вечерен час и намаляване на храната заради икономии. В крайна сметка от възрастните хора се очаква да прекарват дните си в бездейно и тихо стоене в общата стая.