„Единствената история“ разрушава всички илюзии за любовта

Автор: Джулиан Барнс
Издателство: Обсидиан
Година: 2018
Страници: 272
превод от английски: Надежда Розова
Заглавие на английски: The Only Story

Никога не забравяй, Пол, че всеки си има своята любовна история. Всеки. Може да е завършила безславно, да се е оказала фиаско, може дори да не се е осъществила, а да е била само в съзнанието ти, но това не я прави по-малко истинска. Понякога дори повече. Случва се да видиш някоя двойка, двамата ти изглеждат безумно отегчени един от друг, не можеш да си представиш, че имат нещо общо, нито защо още са заедно. Не е само навик обаче, примирение, уговорка или нещо такова, а е, защото някога са имали своята любовна история. Всеки има такава. Онази единствена история.

Прочетох „Единствената история“ (изд. „Обсидиан”, превод Надежда Розова) от Джулиан Барнс преди месеци, но времето и ангажиментите ме забавиха с писането на ревюто. Истината е, че в мислите си многократно се връщах към историята на Пол и Сюзан, към разсъжденията за живота и любовта, които Барнс постави в главата ми. Неведнъж дори вмъквах в разговори, несвързани с книги, части от романа, които ми служеха за обосноваване на тезите ми.

Наглед имаме напълно банален сюжет и тривиална връзка, която се случва често, но повярвайте ми, Барнс надскача тази клишираност и създава текст, който разбива всички илюзии за любовта. Той вмъква и други важни въпроси, които разглежда чрез отношенията на Пол и Сюзан, но предпочитам да не ги разкривам, за да не развалям изненадата от прочитането на романа.

„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge
Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор.

Сладки мечти

Автор: Сюзан Елизабет Филипс
Издателство: Ибис
Година: 2014
Страници: 364
Оригинално заглавие: Ain't she sweet?
превод от английски: Стамен Стойчев
Рядко пиша ревюта на любовни романи, защото честно казано, няма какво толкова да пишеш. Все пак целта на този жанр не е да те накара да се замислиш за истината, пътя и живота. Книгите ти предлагат няколко безгрижни часа с приключенията на двама души, които се влюбват и по пътя към щастливия край преживяват някое и друго препятствие. Понякога обаче откривам история, която искрено да ме очарова като „Сладки мечти” на Сюзан Елизабет Филипс. Поръчах си книгата една събота вечер и след няколко минути тя беше на четеца ми. Удобството на електронните книги, особено, когато не живееш в България. Да, това е намек към всички български издатели да разширят обема на книгите, които издават в електронен вариант.

Приключвам с отклонението и минавам към сюжетa, който проследява историята на Шугар Бет Кеъри. Тя от онези жени, които може да не носят капчица грим, да са облечени със стари и размъкнати дрехи и току що да са станали от сън, след тежка нощ, и пак ще са красиви и неустоими. На 18 години е имала всичко – богатство, красота, както и самочувствието да е наследница на една от най-старите и уважавани фамилии в родния й град Париш, Мисисипи. 15 години по-късно тя се завръща там, с три брака зад гърба си, бедна и поочукана от живота, но помъдряла.