„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.
Нататък „Бухтичка” – да бъдеш себе си

Легенди и геройства в “Меч в бурята”

Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите. Нататък Легенди и геройства в “Меч в бурята”

„Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

Автор: Мишел Гейбъл
Издателство: СофтПрес
Година: 2016
Страници: 448
Оригинално заглавие: I’ll see you in Paris
превод от английски: Милена Радева

Понякога истинските истории са по-необикновени и от най-големите художествени измислици, които въображението може да създаде. Има хора, чийто житейски път е толкова ярък, че сякаш изживяват сто живота в един. „Ще се видим в Париж“ на Мишел Гейбъл е вдъхновена именно от забележителната съдба на една изключителна жена. Това е Гладис Дийкън, която по-късно става херцогиня на Марлборо.

И в този роман на Гейбъл действието тече в две паралелни линии – една в миналото, а другата в настоящето. Двадесетгодишната американка Ани придружава майка си Лоръл в Англия във връзка с уреждането на документи около продажбата на къща, за чието съществуване дори не е подозирала. За да запълва свободното време, Ани се заема с проучването на историята на изчезналата херцогиня на Марлборо, за която научава от стара книга, намерена в библиотеката на майка й. Изненадващо, херцогинята е прекарала последните години от живота си именно до Банбъри, градът, в който са отседнали Лоръл и Ани.

Паралелно с това пред читателя се разкрива друга история, случила се тридесет години по-рано – тази на младата американка Пру, наета от семейството на Гладис Диийкън, за да помага на вече доста възрастната им роднина. Съдбата на Пру е свързана с написването на биографията, от която Ани черпи информация за херцогинята и нейния бурен живот в началото на XX век. Но това е история зад историята, защото на преден план е изведена любовта между Пру и биографа и какво всъщност се е случило с тях двамата. Нататък „Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

„Друговремец“ – за любовта, която преодолява времето и пространството

Автор: Диана Габалдон
Издателство: ProBook
Година: 2013
Страници: 880
Оригинално заглавие: Outlander
превод от английски: Емануил Томов
„Друговремец“ (изд. „ProBook“) на Диана Габалдон някак си премина незабелязано в България. Съдейки по това, че само първата книга от поредицата е издадена у нас, явно масовият хайп я е подминал на родна почва. Но ако сте от онези романтични души, които харесват зелените хълмове, необятните пространства, ветровитото време и идеализираната представа за огромни мъже с поетични души, то „Друговремец“ е вашата книга. Романът показва онази идеализирана Шотландия, в която любов отвъд времето и пространството е възможна и за която по-чувствителните жени си мечтаят. Неустоима комбинация от екшън, мистерия и политически интриги.

Клеър е медицинска сестра, която след края на Втората световна война се отправя на втори меден месец със съпруга си Франк във високите части на Шотландия. Посещението им е свързано и с желанието на Франк да проследи корените на свой далечен роднина, британски офицер, живял през XVIII век. Един ден, докато Клеър разглежда мегалитна каменна структура, незнайно как се озовава 200 години назад в миналото. Там тя е заловена именно от предшественика на Франк, но после е спасена от група шотландци, които я отвеждат в клана Маккензи. Въпреки обясненията й, че пътува за Франция, шотландците подозират, че Клеър е английска шпионка. Познанията й като медицинска сестра й дават възможност да заеме мястото на лечителка в замъка и да се впише в малката общност, докато обмисля как да стигне отново до камъните и се върне при съпруга си.

Междувременно (както често се случва в любовните истории) пътят й непрестанно се пресича с Джейми Фрейзър и въпреки че не го признава, тя е привлечена към него. Обрат в събитията принуждава Клеър и Джейми да сключат брак и историята продължава да се развива с интересни случки, които правят книгата толкова увлекателна. Диана Габладон не се спира само върху взаимоотношенията на двойката, а вплита нови и интригуващи моменти и успява да поддържа силен ритъм до финала. Нататък „Друговремец“ – за любовта, която преодолява времето и пространството

За котките с любов в „Популярна книга за Котките от Стария опосум“

Автор: Томас Стърнс Елиът
Издателство: Брегов и Радев
Година: 2015
Страници: 76
Оригинално заглавие: Old Possum‘s Book of Practical Cats
превод от английски: Стефан Радев

„Популярна книга за Котките от Стария опосум“ от Т.С. Елиът на новото издателство „Брегов и Радев“ излиза за първи път на български език. И малки, и големи могат да се насладят на забавните рими за котки от всеки вид и сорт. Ще срещнете пухкави, мързеливи, бойни, опасни, пакостливи и кокетни. Дори и стария ХаДеварим, „погребал и девет жени – дори деветдесет и девет“. Мистериозният Макавити, „чиито отпечатъци ги няма в Скотланд Ярд“.

…че котките са като нас самите,
и други хора, за които знаем,
че изповядват най-различни нрави.
Тъй някои са с ума си, други-луди,
добри са някои, а други-щури,
намират се и по-добри, и лоши…

Римите на Т.С. Елиът са обяснение в любов към котките и тяхната своенравна природа. Всеки ще може да разпознае и открие своя пухкав домашен любимец сред описаните от автора. С много въображение Елиът е успял да въплъти типични човешки характеристики в тях. Понякога те несъмнено се държат като бандити, понякога като мързеливи дунди, а друг път са просто суетни.
Нататък За котките с любов в „Популярна книга за Котките от Стария опосум“

Face Paint: The Story of Makeup

Все още не съм прочела Face Paint: The Story of Makeup от Lisa Eldridge, но толкова много исках и чаках докато я получа (2 седмица за заклет книгоман е като два века 😉 ), така че няма как да не споделя радостта си от нея.

Това не е просто книга за грима или съвети как да се гримирате. Lisa Eldridge е проследила появата, символиката и различните техники на грим от праисторията до наши дни. Тъй като се увличам от история, подобни проучвания винаги са ми били интересни. Още повече, че тук става въпрос за гримове. Самата Lisa Eldridge е известна професионална гримьорка, работила за Шисейдо, Ланком и други. И добавям, че нейните клипове и съвети за това как да се гримираш са лесни и разбираеми. Аз не съм от жените, които не излизат без грим или пък прекарват часове над неговото усъвършенстване. Доста често съм така както природата ме е надарила, но все пак има моменти и ситуации, в които искам и трябва да се гримирам. Със съветите на Lisa Eldridge никога няма да сбъркате.

Но да се върнa на Face Paint: The Story of Makeup. Книгата е разделена на два големи раздела.

Първият озаглавен „Античната палитра“ разглежда символиката и използването на червения, белия и черния цвят.

Вторият раздел се спира върху превръщането на грима в огромна индустрия. Показана е историята на едни от най-големите брандове в козметиката, както и иконичните образи на Одри Хепбърн, Мадона, Туиги и още други.

Всичко това идва в прекрасно издание, с твърди корици, красива обложка, гланцирани страници и прекрасни фотографии. Книгата си заслужава всяка стотинка (в моя случай пени), което съм дала.

Прилагам няколко снимки от книгата, както и клип на самата Lisa Eldridge, която показва най-интересните моменти от историята на гримирането.

Да се намериш на „Островът на изгубените”

Автор: Мелиса де ла Круз
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 277
Оригинално заглавие: The Isle of the Lost
превод от английски: Ирина Денева-Слав

Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз.

Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.

Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.

Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.

Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.

„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.

Ревюто е публикувано в Аз чета.