„Град от месинг“ пълен с тайни и магия

Автор: С. А. Чакраборти
Издателство: „Ибис“
Година: 2019
Страници: 480
превод от английски: Вера Паунова
Заглавие на английски: The City of Brass

„Град от месинг“ от С. А. Чакраборти от доста дълго време ми излизаше в английските сайтове за фентъзи и фантастика, както и сред номинираните заглавия на наградите „Локус“, „Уърлд Фентъзи“ и т.н. Реших да прочета книгата, заради приказните елементи, но всъщност получих едно истинско пълнокръвно фентъзи, с детайлно изграден свят и умело вплетени мотиви от персийската и арабската митология.

„Тайният мъжки клуб за любовни романи“, който разкрива как да спечелиш любимата жена

Автор: Лиса Кей Адамс
Издателство: „Ибис“
Година: 2020
Страници: 312
превод от английски: Вера Паунова
Заглавие на английски: Bromance Book Club

„Тайният мъжки клуб за любовни романи“ от Лиса Кей Адамс е един от най-забавните и хубави романси, които съм чела. Да напишеш хумористична история, която е не само интересна и оригинална, но същевременно следва познатите модели, е много по-трудно, отколкото можете да си представите (чела съм много, ама много любовни романи). Лиса Кей Адамс прави не само това, тя успява да поднесе много истини за взаимоотношенията между двама души и за брака.

Старогръцките „Митове“ от Стивън Фрай – такива, каквито не сте ги чели досега

Автор: Стивън Фрай
Издателство: „Еднорог“
Година: 2019
Страници: 528
превод от английски: Боряна Джанабетска
Заглавие на английски: Mythos: The Greek Myths Retold
Ако си мислите, че познавате добре старогръцките легенди, и смятате, че едва ли могат да ви предложат нещо ново, то това означава, че не сте чели „Митове“ от Стивън Фрай на издателство „Еднорог“. Известният британски актьор, познат с ролята си в сериала „Джийвс и Устър“, както и като гласа от английските аудиокниги „Хари Потър“, всъщност има доста солидни познания по темата.

В книгата си той обхваща хронологически преданията от раждането на света от Хаоса до въздигането на олимпийските богове и времето на тяхното господство. Присъстват всички по-популярни истории за появата им, идването на власт на Зевс, дванайсетте олимпийци, дара на огъня от Прометей, възникването на човешкия род, Златния век и последвалия го Сребърен век, взаимоотношенията на богове, титани и други със смъртните. Фрай е преразказал най-известните любовни истории – Ерос и Психея, Афродита и Адонис, Еос и Титон. Присъстват и легендите за смъртните, дръзнали да предизвикат боговете, чиите имена и до днес се използват като нарицателни – Сизиф, Тантал, Арахна.

Един аристократ в Москва

Автор: Еймър Тауълс
Издателство: „Изток-Запад“
Година: 2018
Страници: 496
превод от английски: Любомир Николов
Заглавие на английски: A Gentleman in Moscow
Мога да опиша „Един аристократ в Москва“ от Еймър Тауълс само с три думи и те са: Истинско книжно великолепие!!!
Една история за силата на човешкия дух, за смисъла на живота и щастието, което можеш да намериш на най-неочакваното място.

Когато граф Александър Ростов е осъден на доживотен домашен арест в хотел Метропол, а после е преместен от луксозния си апартамент в малка таванска стаичка, той се води от философията си, че човек трябва да бъде господар на обстоятелствата, а не обратното. И така започва новия живот на графа, в който изненадващо среща истински приятели, любовта и дори става баща.

„Момиче за милиарди“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2019
Страници: 512
превод от английски: Йоана Гацова
Заглавие на английски: China Rich Girlfriend

„Луди богаташи“ беше в списъка ми с най-доброто прочетено през 2018 година. Романът ме плени с това, че ми разкри една напълно непозната култура. Не знаех почти нищо за Сингапур и останах безкрайно очарована от историята. Наглед това е романс, но всъщност Кевин Куан доста тънко осмива новите и стари богаташи на Сингапур. А и самият той произхожда от тези кръгове, така че историята лъха на автентичност. Бях леко скептична за продължението в „Момиче за милиарди“, защото действието се развива предимно в Китай и все пак колкото и непознат да е той за нас, какво пък толкова може да ми предложи като интересни факти. Оказах се в дълбока грешка. Тази книга ми разкри неподозирани детайли за китайския елит и се нареди сред най-доброто, което прочетох през 2019 година.

„Дракончето с шоколадово сърце“ и мечтите, които се сбъдват

Автор: Стефани Бърджес
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 256
Превод от английски: Преслава Колева
Заглавие на английски: The Girl with the Dragon Heart
Ще започна с малко лирично отклонение, което засяга ревютата на книги и какво ми носи то. Когато някога започнах да пиша за моите впечатления, беше, за да дам израз на цялата драма, която бушува в мен. Това ми носеше чувство на удовлетворение, а пък бонус, ако някой намереше следващата си книга сред нещата, които съм прочела. В един момент работата и задачите ми дойдоха в повече. Като добавим, че се чувствам някак си неловко да пиша за книгите, по които работя и спрях с ревютата. Но на Зимния панаир на книгата се заговорих с Хриси от Хрисиландия, която ме попита дали няма да напиша ревю за „Дракончето с шоколадово сърце“, която се издава от „Ибис“, където работя. И ми каза, че просто трябва да го направя. И така, вдъхновена, реших, че има книги, за които много искам да говоря, защото те са сбъдната мечта и наистина ги обичам. А пътят на „Дракончето с шоколадово сърце“ започна преди една година, когато си я закупих на английски и изчетох с искрено удоволствие. След това написах рецензия и изтормозих горките си работодатели от „Ибис“ докато вземат решение за издаване, а аз имах честта да я преведа. Затова сега ще ви говоря с какво ме заплени Авантюрин и защо толкова се радвам, че нейната история видя бял свят на български.

Авантюрин е малко драконче, което иска да докаже на всички възрастни, че тя е смела и може да се защитава. И като всяко малко вироглаво дете, напук на всички роднински предупреждения се измъква от семейната планина, за да търси приключения. Съвсем скоро попада на човек, който вместо да се превърне в нейна плячка, я измамва. От гърнето му се носи неустоим аромат, който пленява младото драконче. Така Авантюрин открива шоколада, който се оказва нейното призвание. Съвсем непредпазливо тя изпива топлата напитка и за неин ужас се превръща в малко момиче, защото човекът всъщност е магьосник и то не какъв да е, а кулинарен. Въпреки несполуката, дракончето в човешки облик решава да не се предава, а да последва призванието си да прави шоколад и се отправя към града, където да стане чирак на истински шоколатиер. Там я очакват куп приключения, неочаквани опасности, но и истинско приятелство.

Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe
„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете.

„Жестокият принц“ (Вълшебният народ, кн. 1) – магия и измами в Царството на феите

Автор: Холи Блек
Издателство: Ибис
Година: 2019
Страници: 340
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: The Cruel Prince
Отдавна не бях се вдъхновявала да пиша, но лятото е време за презареждане и почивка, а с това в мен се породи и желанието да направя ревю за книга, която е специална за мен по ред причини. „Жестокият принц“ пристигна в служебната ми поща през един студен януарски ден. Манията по романа вече беше завладяла чуждестранни читатели, но не бях стигнала до него, защото купчината ми за четене, така или иначе винаги е огромна. Но тъй като беше по работа, а и все пак съм си любител на фентъзито, не се бавих и веднага зачетох ръкописа. Няколко часа по-късно, в петък през нощта, вече бях захапала въдичката и бях искрено заинтригувана от историята на Джуд и Царството на феите.

Романът започва шокиращо, когато в един обикновен следобед, странен мъж пристига в дома на седемгодишната Джуд и хладнокръвно убива, пред очите ѝ, родителите ѝ. След това отвежда нея, близначката ѝ Тарин и сестра им Виви в Царството на феите. Той е истинският баща на по-голямата сестра, която е смятал за мъртва. Действието се мести десет години по-късно и читателят е потопен в странния, магичен и жесток свят на феите, в който вече порасналата Джуд се опитва да се впише. Мнозина от феите презират смъртните, а Джуд и Тарин, въпреки че са отгледани от Мадок (убиецът на родителите им), който е генерал на краля, наред с благородниците, често биват обект на жестоки шеги. Най-лош е принц Кардан, който сякаш си е поставил за лична цел да тормози Джуд, но това само я прави по-решена да бъде по-добра от феите. Оттук насетне следват интриги, неочаквани предателства и все по-дълбоко навлизане в света на вълшебните създания.

„Играч първи, приготви се“

Автор: Ърнест Клайн
Издателство: Intense
Година: 2018
Страници: 470
превод от английски: Катя Перчинкова
Заглавие на английски: Ready Player One
Не знам защо чаках толкова дълго, за да прочета тази книга. Не трябва да забравям, че въпреки всичко, което съм изчела, в мен дреме един книжен плъх, който ОБОЖАВА качествената фантастика. След това лирическо отклонение няма изненада в мнението ми, че „Играч първи, приготви се“ от Ърнест Клайн е най-добрата фантастика, която съм чела последните една или две години.

Действието в романа се развива в недалечното бъдеще, през 2045 година. Човечеството е изчерпало енергийните си ресурси и цари криза. Но за всички има спасение от бедната и сива действителност, и това е ОАЗИС – виртуална реалност, в която можеш да бъдеш всичко, което пожелаеш. Всички са там, защото кой не иска да бъде някоя по-добра версия на себе си или пък съвсем различна.

Създателят на ОАЗИС. Джеймс Холидей, е ексцентричен милионер, който след смъртта си оставя видео, в което обявява че цялото му богатство ще получи онзи, който намери великденското яйце, скрито в създаденото от него творение. Към него водят три ключа. Но това не е толкова лесно начинание. Холидей е скрил ключовете някъде в милионите светове, а единствените нишки, които подсказват къде може да са те, се крият в любимите филми, музика и най-вече електронни игри от осемдесетте години на двадесети век. Като всеки ексцентричен богаташ, той може да си позволи всичко и го е направил. Поп културата на онова време буквално е завещана от Холидей в написан от него Алманах. Желаещите да сложат ръка върху богатството са много, намесени са финансови интереси, в лицето на корпорация, която естествено иска да използва ОАЗИС с търговски цели. Има хиляди ловци, които търсят яйцето, но за последните пет години никой не е успял дори да направи и най-малкия пробив.

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър.