Магията на „Леденият дракон“

Автор: Джордж Р.Р. Мартин
Издателство: ИК Бард
Година: 2015
Страници: 128
Оригинално заглавие: The Iced Dragon
превод от английски: Валерий Русинов
илюстрации: Луис Ройо
„Леденият дракон“ на Джордж Р.Р. Мартин е издание, което е ценно заради цялостното си оформление, твърдите корици, красивите рисунки на Луис Ройо и историята, която става както за деца, така и за възрастни. По тези причини закупих книгата за моята дъщеря, за когато стигне онази възраст, в която не само ще мога да й чета, но и ще разбира. Откакто се е родила, подбирам красиви и стойностни книги, които ще издържат проверката на времето и се надявам да останат за нейните деца.

Що се отнася до сюжета, въпреки, че рекламата набляга на факта, че действието се развива в света на поредицата „Песен за огън и лед“, истината е, че освен присъствието на дракони, това би могъл да е кой да е измислен свят. Историята се върти около Адара, родена в най-голямата зима, която е по-различна от връстниците си и обича студа, ледените гущери и най-вече тайнствения леден дракон. Времето за Адара минава в очакване на нейния рожден ден, защото тогава идва зимата, а това значи и появата на ледения дракон, който тя язди и който всеки път я отнася все по-надалеч. Така минава времето, до седмия й рожден ден, когато войната стига родния й дом.

Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Година: 2015
Страници: 376
Оригинално заглавие: Die Magische Gondel
превод от немски: Милена Моллова
Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.

Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави.

Да откриеш, че „Щастието е чаша чай с теб”

Автор: Мамен Санчес
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: La felicidad es un té contigo
превод от испански: Ивинела Самуилова
„Щастието е чаша чай с теб“ на Мамен Санчес седя в купчината ми за четене почти година и все чаках подходящия момент да я започна. Краят на лятото, а после дъждовната английска есен и зима хич не ме предразполагаха за слънчева Испания, която сякаш щеше да ми се изсмива в лицето на фона на вятъра и дъжда. Но дойде пролетта и реших, че е крайно време за нещо топло и оптимистично със съвсем лека щипка тайнственост. И книгата ми донесе точно това настроение на оптимизъм и веселие, които търсех.

Заедно с Атикус Крафтсман се пренесох от студена Англия в топла Испания в малкото издателство „Либрарте“, с неговите пет служителки – Берта, Асунсион, Мария, Габи и Солеа. Всъщност Атикус е син на собственика на издателството, което е част от „Крафтсман & Ко“, и е натоварен с неприятната задача да затвори „Либрарте“. Само че жените поемат нещата в свои ръце и съставят план за отвличане на вниманието, който включва стари поеми и гореща Андалусия. Красивата Солеа е натоварена със задачата да развлича Атикус, докато останалите се опитат да направят „Либрарте“ печелившо. Разбира се, любовта се намесва, причинявайки малко объркване, и Атикус изчезва, което води до полицейско разследване и нови усложнения, но в крайна сметка всичко се подрежда.

„Щастието е чаша чай с теб“ е от книгите, които се четат за часове и те оставят ведър и оптимистично настроен. Мамен Санчес пише леко, с фино загатнат хумор. Това си е женски роман, който ще бъде разбран и оценен предимно от дамите. Най-малкото всяка една може да се припознае напълно или отчасти в образите на петте героини. Почти всички роли на жената са обхванати чрез тях – старата мома, уморената и неоценена майка, разведената, влюбената, копнееща за деца и свободната. Пък и това е история, в която се водиш от емоциите, не от разума, и нещата се решават по съдбовен и интуитивен път.

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов
„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов.