„Забранете тази книга“ и се подгответе за отговора на децата

Автор: Алън Грац
Издателство: Софтпрес
Година: 2017
Страници: 240
превод от английски: Елена Павлова
Заглавие на английски: Ban This Book

Защо четете?
Какво са за вас книгите?
Изненадващо или не, но на тези въпроси можете да откриете отговори в „Забранете тази книга“ от Алън Грац. Това е от онези романи, които са подходящи за възраст от 8 до 88 +.

Сюжетът проследява Ейми Ан, мълчаливо и затворено момиче, което е в четвърти клас на гимназия „Шелбърн“. Най-голямата от три сестри, на нея често ѝ се налага да прави компромиси в името на семейния мир. Най-любимото ѝ нещо в света са книгите, в които тя намира пристан, спокойствие, бягство и разбиране. Все неща, познати на всеки страстен читател. Но каква е изненадата на Ейми Ан, когато един ден открива, че любимата ѝ книга е забранена и вече не може да бъде заемана от училищната библиотека. Оказва се, че според майката на един от съучениците ѝ, има книги, които не са подходящи за децата, тъй като ги учат на лоши неща. Същата, без да следва предписаните процедури, успява да премахне от библиотеката и други книги. Сега Ейми Ан има възможност да спаси любимият си роман, като говори пред училищното настоятелство. Но за разлика от книжните герои, малкото момиче не успява да се изправи и да защити онова, което ѝ е скъпо на сърцето.

„Момичето преди“ – когато новото начало се превърне в кошмар

Автор: Дж. П. Дилейни
Издателство: Софтпрес
Година: 2017
Страници: 360
превод от английски: Елмира Великова

„Момичето преди“ е първият психотрилър на Дж. П. Дилейни (известен автор под друго име в друг жанр), но имам предчувствие, че няма да е последният. Романът държи в напрежение от първата до последната страница и въпреки липсата на страшни и/или кървави детайли, на моменти успява да те накара да настръхнеш от уплах.

Действието се развива през гледните точки на Ема и Джейн – съответно преди и сега, които, водени от различни мотиви, наемат невероятно модернистична къща с нисък наем в хубав квартал на Лондон. Уловката е, че тя върви с цената на 200 правила, а преди това потенциалният наемател трябва да отговори на куп въпроси и ако бъде одобрен, да се срещне за интервю с Едуард Монкфорд – ексцентричния собственик и архитект на къщата.

Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128
Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас.

„Бухтичка” – да бъдеш себе си

Автор: Джули Мърфи
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Dumplin
превод от английски: Виктория Иванова

„Бухтичка” от Джули Мърфи е от книгите, които могат да се четат на всяка възраст, въпреки че са предназначени за тийн аудиторията. А и най-вече защото във всеки един от нас дреме една Бухтичка, която е иска да бъде такава, каквото е, и да не робува на предразсъдъци и правила.

Бухтичка всъщност е галеното име на седемнадесетгодишната Уилоудийн, която живее в малко южняшко градче и е в очакване животът й да почне да се случва. Ежедневието й е запълнено с училище, работа в заведение за бързо хранене, срещите с най-добрата й приятелка Елън и не на последно място – идолът й Доли Партън.

Но през лятото нещата започват да се променят – за нейна огромна изненада готиното момче Бо от работата й си пада по нея, но вместо да я прати в облаците, това разклаща самоувереността й. Между нея й Елън се появява дистанция и в този момент Уилодийн решава да се запише на ежегодния конкурс за красота „Мис тийн синя лупина“. Това е най-важното събитие и център на живота на майката на Уил, която някога е спечелила конкурса и оттогава насетне се занимава активно с неговата организация.

„Ще се видим в Париж“ – историята на най-бляскавата жена на XX век

Автор: Мишел Гейбъл
Издателство: СофтПрес
Година: 2016
Страници: 448
Оригинално заглавие: I’ll see you in Paris
превод от английски: Милена Радева
Понякога истинските истории са по-необикновени и от най-големите художествени измислици, които въображението може да създаде. Има хора, чийто житейски път е толкова ярък, че сякаш изживяват сто живота в един. „Ще се видим в Париж“ на Мишел Гейбъл е вдъхновена именно от забележителната съдба на една изключителна жена. Това е Гладис Дийкън, която по-късно става херцогиня на Марлборо.

И в този роман на Гейбъл действието тече в две паралелни линии – една в миналото, а другата в настоящето. Двадесетгодишната американка Ани придружава майка си Лоръл в Англия във връзка с уреждането на документи около продажбата на къща, за чието съществуване дори не е подозирала. За да запълва свободното време, Ани се заема с проучването на историята на изчезналата херцогиня на Марлборо, за която научава от стара книга, намерена в библиотеката на майка й. Изненадващо, херцогинята е прекарала последните години от живота си именно до Банбъри, градът, в който са отседнали Лоръл и Ани.

Паралелно с това пред читателя се разкрива друга история, случила се тридесет години по-рано – тази на младата американка Пру, наета от семейството на Гладис Диийкън, за да помага на вече доста възрастната им роднина. Съдбата на Пру е свързана с написването на биографията, от която Ани черпи информация за херцогинята и нейния бурен живот в началото на XX век. Но това е история зад историята, защото на преден план е изведена любовта между Пру и биографа и какво всъщност се е случило с тях двамата.

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”

Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов
„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов.