„Единствената история“ разрушава всички илюзии за любовта

Автор: Джулиан Барнс
Издателство: Обсидиан
Година: 2018
Страници: 272
превод от английски: Надежда Розова
Заглавие на английски: The Only Story

Никога не забравяй, Пол, че всеки си има своята любовна история. Всеки. Може да е завършила безславно, да се е оказала фиаско, може дори да не се е осъществила, а да е била само в съзнанието ти, но това не я прави по-малко истинска. Понякога дори повече. Случва се да видиш някоя двойка, двамата ти изглеждат безумно отегчени един от друг, не можеш да си представиш, че имат нещо общо, нито защо още са заедно. Не е само навик обаче, примирение, уговорка или нещо такова, а е, защото някога са имали своята любовна история. Всеки има такава. Онази единствена история.

Прочетох „Единствената история“ (изд. „Обсидиан”, превод Надежда Розова) от Джулиан Барнс преди месеци, но времето и ангажиментите ме забавиха с писането на ревюто. Истината е, че в мислите си многократно се връщах към историята на Пол и Сюзан, към разсъжденията за живота и любовта, които Барнс постави в главата ми. Неведнъж дори вмъквах в разговори, несвързани с книги, части от романа, които ми служеха за обосноваване на тезите ми.

Наглед имаме напълно банален сюжет и тривиална връзка, която се случва често, но повярвайте ми, Барнс надскача тази клишираност и създава текст, който разбива всички илюзии за любовта. Той вмъква и други важни въпроси, които разглежда чрез отношенията на Пол и Сюзан, но предпочитам да не ги разкривам, за да не развалям изненадата от прочитането на романа.