Внезапна зора – роман за бойни изкуства

Един от първите ми спомени от детството е как ходех с брат ми да гледам „Манастира Шаолин”, „Любимка 13” и други китайски (предполагам) филми за бойни изкуства. Трябва да съм била на 5-6, но и до днес е един от най-ярките образи от детските ми години. Сигурно тогава се и зародила страстта ми към Изтока и бойните изкуства, макар и признавам си самата аз да не постигнах нищо на това поприще. Все още съм омагьосана от красотата и грацията на движенията на този спорт. Дори само поради този факт, нямаше как да пропусна „Внезапна зора” на Горан Пауъл.Историята се заплита около митичната фигура на Бодхидхарма, основател на бойните изкуства в манастира Шаолин. Животът на Бодхидхарма, останал известен в историята като Да Мо, е забулен в мистерия.

Рубиненочервено

Аз съм от този тип читатели, които избират книгата според настроението и емоцията в момента. Колкото и да харесвам определена книга или автор, ако просто сега не съм в настроение за нея, чета нещо, което ще ме разведри, замисли или каквото искам да преживея сред страниците. Затова и в тези мрачни и неприятни януарски дни си взех „Рубиненочервено” на Керстин Гир. Да, чета тийн книги, особено, когато ми е мрачно и тягостно. Леки са и ме връщат в детските години.

„Рубиненочервено” си е класически тийнейджърски роман с приключения и фантастични елементи.

Спомен за светлина – краят на една епоха

Една от най-мащабните фентъзи поредици, писани някога, най-сетне приключи! Това е краят на една епоха в много отношения, както за историята в „Колелото на времето”, така и за всички почитатели на поредицата. Самата аз я чета вече 12 години и докато аз растях и се променях, влюбвах, разлюбвах, борех се със страховете си, търсех пътя си, така и всички мои любими герои от „Колелото на времето” се променяха и развиваха. Това, което всички фенове със затаен дъх чакаха последните години, най-сетне е реалност, и аз имах възможността седмица след излизането на „Спомен за светлина” да разтворя страниците и да видя края на третата епоха и Тармон Гай Дон.

Не пускай ножа

Не пускай ножа представя много интересна гледна точка за едно възможно бъдеще на планета, която е била заселена от хората преди 20 години. Заселниците от земята искали да изградят едно ново и по-добро общество, но очакваният рай не успява да се случи. Защото на тази планета няма тайни, всички мъже могат да чуват мислите си, както и на всички останали живи същества. Получава се един всеобщ и никога не спиращ шум. Жените са единствените, чийто мисли остават скрити. Като се прибави към това вечния стремеж на мъжа към власт, доза религиозен фанатизъм и местно население, естествено наречено диваци, вече е ясно, че рай няма, а само предпоставки за кърваво развитие на нещата.