Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Година: 2020
Страници: 420
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: Serpent&Dove
„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин е дебют, но бързо набра популярност сред читателите на тийн фентъзи. Темата за невъзможната любов е вълнувала хората от древността до наши дни, а Махурин изгражда сюжета си върху връзката между Лу и Рийд, които се намират в противоположните лагери на две воюващи страни.
Някога Белтера (от френски буквално „хубавата земя“) се е управлявала от жени магьосници. Кралството е било завоювано, а вещиците избягали и се установили на тайно място. Оттогава Църквата (базирана на християнската църква, но не е съвсем същата) се опитва да изтреби всички жени, притежаващи магия.
Луиз льо Блан е загърбила магията, когато преди две години е избягала от своите посестрими, Белите дами, защото там е била обречена на смърт. Сега тя се подвизава в град Сезарин, преживявайки от дребни кражби. Рийд е капитан на ловците, същите, чиято единствена мисия е да не оставят жива нито една вещица. Едно нелепо недоразумение принуждава Лу и Рийд да сключат брак, и младата жена се озовава в самото сърце на Църквата. Постепенно между двамата се заражда любов, но Рийд няма никаква представа коя, в действителност, е съпругата му. Лу е разкъсвана между чувствата си, опасността за живота си и знанието, че е преследвана от Белите дами, а ако се разбере истинската ѝ самоличност ще бъде изгорена от човека, в когото се е влюбила. Нещата се усложняват още повече от политическата обстановка и изглежда, че съдбата на Белтера е неразривно свързана с Луиз. Нататък „Змия и гълъб“ омагьосва с френски чар
Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю 
„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” 
bookcompass 