Един от неизчерпаемите източници на вдъхновение за фентъзи романите са приказките. Затова реших да направя кратък списък на книгите, чиито сюжети стъпват върху класическите приказки, но надграждат тази основа и разгръщат сюжета си в нещо изключително и неповторимо. Съвсем целенасочено избягвам романите, които заимстват от различните митологии по света, тъй като тогава списъкът ще стане огромен. Включила съм само заглавия, издадени на български и са ми любими.
И така да се понесем сред зими, пустини и диви гори. Започваме!
„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик използва за основа сюжета от „Красавицата и звярът“, но е с изцяло славянско звучене и дори баба Яга се споменава. Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш. Романът е финалист на наградите „Хюго“, „Небюла“, „Митопоетик“ и други. РЕВЮ ТУК
„Сребърна приказка“, отново от Наоми Новик, е вдъхновена от приказката за „Румпелщилскин“. Но и тук, 
както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва. Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Другата сюжетна нишка проследява съдбата на Ирина, не особено привлекателната дъщеря на местния херцог. Амбициозният баща успява да омъжи дъщеря си за самия цар на Литвас, Мирантиус. Но никой не знае, че кралят е обсебен от демон, който заплашва добруването на страната. Няма да навлизам в повече детайли. Отново брилянтно изпълнение. „Сребърна приказка“ е победител в категория „Най-добър роман“ на наградата „Хюго“ за 2019 г. и отново е финалист на множество награди за фентъзи и фантастика. РЕВЮ ТУК
Следващата книга слага началото на една вълнуваща трилогия, която отвежда читателя сред зимните руски степи и носи атмосферата на славянската магия. „Мечокът и славеят“ от Катрин Арден ни среща с Василиса, която не е обикновено момиче. В следващите две книги от трилогията се появяват герои от класическите руски приказки като баба Яга, Кашчей безсмъртни и още други. Поредицата на Арден е номинирана в познатите награди за фентъзи и фантастика. Няма да се спирам за всяка книга. Историята си заслужава, не написах ревю, така че може да потърсите повече отзиви в „Гудрийдс“ и книжните блогове.
Следващата книга отнася читателя от снежна Русия сред пясъците и жаркото слънце на Ориента. „Град от месинг“ е първа книга от трилогията „Девабад“ на С. А. Чакраборти, в която се появяват елементи от „Приказки от хиляда и една нощ“ и по-конкретно се заиграва с „Аладин и вълшебната лампа“. Политически интриги, магия, цял един фантастичен свят, който лежи скрит за очите на обикновените хора са само част от нещата, които пленяват в историята. „Град от месинг“ притежава всичко, което търся в едно фентъзи – детайлно изграден свят, оригинален сюжет, приказни елементи и пълнокръвни герои. Романът е сред номинираните заглавия на наградите „Локус“, „Уърлд Фентъзи“ и т.н. РЕВЮ ТУК
Сред книгите, които са предназначени за юношеската аудитория ще се спра повече само на едно заглавие – „Да убиеш кралство“ от Александра Кристо. Романът е самостоятелен и преобръща познатата приказка за „Малката русалка“ от Ханс Кристиан Андерсен. Интерпретацията е страшно оригинална и русалките не са това, което очаквате. Те са едни малки кръвожадни създания, жадуващи за човешки сърца. Имам известни забележки към романа, но все пак е дебют. Ревю не съм писала, но има достатъчно в книжните блогове и „Гудрийдс“.
Иначе книгите, които са предназначени за тийнейджъри изобилстват от сюжети, които са изградени върху познатите ни детски приказки. Най-често експлоатираните от тях са „Красавицата и звярът“, „Червената шапчица“, „Снежанка“, „Пепеляшка“ и „Спящата красавица“.
Чудех се дали да включа още две поредици, тъй като реално не са базирани на приказки, но по съществото легендата за крал Артур е история, която бива предавана от уста на уста и получава своята литературна интерпретация през Средновековието от Кретиен дьо Троа и Томас Малори. Освен това обожавам и двете и просто нямаше как да ги пропусна.
Дуологията „Мъглите на Авалон“ от Марион Зимър Брадли разглежда легендата за крал Артур през сблъсъка на новата и старата религия. Всъщност тези две книги са само част от един по-голям цикъл, чието началото започва с падането на Атлантида, пристигането на нейните наследници в мъгливия Албион, оставането им там и друидите. В произведенията на Брадли водещи са женските персонажи и спокойно мога да кажа, че показва легендата за Артур през очите на жените, които са водещите в историята и всъщност те я изтъкават. Романите засягат много важни теми и са просто задължително четиво. Издателство „Еднорог“ преиздаде „Мъглите на Авалон“ преди няколко години, така че книгите може да бъдат намерени. Книгите съм чела много, много отдавна и нямам ревю за тях, но са великолепни. Уверявам ви!
„Сказание за Артур“ от Бърнард Корнуел е издавана много, много отдавна от „Абагар“. За съжаление, книгите не са преиздавани и могат да се намерят само в антикварните книжарници. Бърнард Корнуел прави исторически прочит на легендата, в неговия разказ няма нищо свръхестествено или магично. Историята е представена на читателя през очите на един от неговите рицари. Ако в книгите на Зимър жените са главната действаща сила, то при Корнуел сюжетът е доминиран от грубата мъжка сила. Ролята на жената е сведена до онази, която в действителност е имала в миналото. Поредицата се състои от „Кралят на зимата“, „Врагът на Господа“ и „Господарят на войната“. Преди няколко години си препрочетох романите и има РЕВЮ ТУК.
Надявам се да сте намерили нещо, което да ви грабне за четене.
bookcompass 