Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“

Автор: Ирена Първанова
Издателство: Сиела, „Студио Змей“
Година: 2020
Страници: 408
Илюстрации: Мира Мирославова

Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.

Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата. Нататък Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“

„Нощ в Каракас“ за ужаса и отчаянието на една диктатура

Автор: Карина Сайнс Борго
Издателство: Жанет 45
Година: 2020
Страници: 200
превод от испански: Анелия Петрунова
Заглавие на испански: La hija de la española

Брутална
Въздействаща
Интимна

Това са трите думи, с които бих описала „Нощ в Каракас“ от Карина Сайнс Борго, разказваща една лична история на фона на политическата обстановка във Венесуела. Романът започва със сцена, в която Аделайда Фалкон погребва майка си. Героинята вече е съвсем сама и пред читателя лека полека се разкриват фрагменти от битието ѝ. Оказваш се захвърлен в мрачната действителност на Венесуела и точно когато си мислиш, че не може да стане по-лошо, осъзнаваш, че си в заблуда.

Аделайда е загубила единствения член на семейството си, а малкото приятели, които има, са заети със собственото си оцеляване. Синовете на революцията са навсякъде и не са оставили и парченце надежда, дори и правото на хората да викат. Волята за живот обаче е по-силна, отколкото всеки от нас предполага, дори и когато си мислиш, че не можеш повече.

Не искам да се спирам повече на сюжета, за да не разваля читателското преживяване на онези, които ще посегнат към книгата. Ако все пак искате да сте подготвени, просто потърсете информация за Венесуела. Според ООН това е една от най-уязвимите държави в света, като една от пет болници няма вода, а седемдесет процента от лекарите са емигрирали.

Нататък „Нощ в Каракас“ за ужаса и отчаянието на една диктатура