Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“

Автор: Ирена Първанова
Издателство: Сиела, „Студио Змей“
Година: 2020
Страници: 408
Илюстрации: Мира Мирославова

Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.

Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.

Треска за лалета, любов и безсмъртие

Автор: Дебора Могак
Издателство: Сиела
Година: 2017
Страници: 248
Оригинално заглавие: Tulip Fever
превод от английски: Ана Лулчева

„Треска за лалета“ от Дебора Могак (изд. „Ciela“) ни пренася в седемнадесетото столетие – златния век на Холандия. Това е времето, в което Нидерландската източноиндийска компания държи монопола върху търговията с Азия. Вносът на екзотични подправки, чай и кафе процъфтява.

Действието в романа се развива през 1636 г. Богатият и възрастен търговец Корнелис е женен за младата и красива София. Загубил първата си съпруга и деца, той отчаяно копнее за наследник, който да обезсмърти името му. В опит да замести празнотата от липсата на дете, той наема художника Ян ван Лоос (реална историческа личност, за която може да прочете повече в края на романа) да нарисува портрет на него и младата му съпруга. Защото изкуството е вечно и дори когато красотата на София ще бъде само спомен, тя ще живее вечно в картината.

„Алена кралица“ е мрачна приказка за тийнейджъри

Автор: Виктория Айвярд
Издателство: Ciela
Година: 2015
страници: 504
Оригинално заглавие: Red Queen
превод от английски: Деница Райкова
„Алена кралица” на Виктория Айвярд е приказка за тийнейджъри, чиито по-тъмни и мрачни тонове така и не прекрачват границата, за да превърнат романа в по-дълбоко, изненадващо и психологическо четиво. Но това не е критика и като читател не го възприемам като минус. Авторката е успяла да обвие цялата история с лека загадъчна и приказна атмосфера, която всъщност прави книгата толкова магнетична, дори и за по-възрастни, които просто искат за малко да се пренесат в друга действителност.

Действието се развива в бъдещето, в едно антиутопично общество на територията на днешните Съединени американски щати, разделено на две класи – висша, която управлява и буквално във вените й тече сребърна кръв, и низша, живееща за нуждите на висшестоящите, чиято кръв си е обикновена червена. Но главната разлика идва от факта, че Сребърните притежават различни способности, които са ги въздигнали във власт. Те могат да боравят с различни елементи като вода, огън и метал, или пък са невероятно силни, бързи, телепати и още куп други възможности, буквално излезли от митовете и легендите, в които героят бива надарен с изключителни способности. Е тук си чисто и просто наука, всичко се предава генетично и родените с червена кръв са изтеглили късата клечка от съдбата.

Мер Моли Бароу е Червена, с ясно предначертана съдба, водеща към никакъв избор. За подобните като нея, които нямат умение и занаят и не биха могли дори да си осигурят статута на слуги на аристократите, бъдещето е едно – война. Всички биват изпращани да служат във войската и да се бият с противника, който отново се управлява от Сребърни. Защо и каква е тази война в романа не става ясно и засега остава да гадаем какво ще е нейното участие в цялата история.

Уве, човекът с голямо Ч

Автор: Фредрик Бакман
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: En man som heter Ove
превод от английски: Цветана Гечева
Винаги се стремя да съм обективна в ревютата си, защото искрено вярвам, че всяка книга си има своите читатели (освен някои изключения) и дори мен да ме е оставила по-скоро със смесени чувства, не означава, че няма да се хареса на друг. Разбира се в крайна сметка това е лична гледна точка и винаги се разбира дали историята те е запленила или не. Но днес ще напиша едно изключително емоционално ревю за „Човек на име Уве” (изд. Сиела), защото това е книга за човека с голямо Ч. За това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти. И защото, не на последно място, тази книга ме разплака. А след безброй прочетени истории, това вече не е толкова лесно.

Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече не го харесвате със сигурност, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки.

Английският съсед

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2008
Страници: 194
След като завърших „Руският съсед” на Вешим, трябваше задължително да прочета по-ранния му роман с подобно заглавие, в който обаче другоселецът е от Англия. И така подхванах „Английският съсед” (изд. Сиела), чиято история е сходна с тази от „Руският съсед”, само че фокусът е под друг ъгъл. Тук Джон от Манчестър бяга от големия град и дъждовното английско време, за да се засели в китното село Плодородно. Той обаче не е подготвен за това как се случват нещата в България и неговата английска почтеност го вкарва в редица нелепи, смешни и често неприятни, за самия него, ситуации.

„Руският съсед” разсмива през сълзи

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2013
Страници: 256
„Руският съсед” на Михаил Вешим дълго време седеше сред книгите ми за четене и все не стигах до нея. В момента, в който започнах романа, искрено съжалих че съм отлагала прочитането му.
В иронично смешната история за село Ново плодородно и неговите жители, Вешим ярко обрисува българското общество още в първите страници.

„Трябва, Вяра, трябва по някакъв начин да се реагира! Нали сме гражданско общество!
Козата си изпи водата, изгледа го с влажен поглед и продължи да преживя – реакция, досущ като на обществото, щом му споменеш да стане „гражданско”.