Приключения „В морските дълбини“

Автор: Дженифър Донъли
Издателство: Егмонт България
Година: 2015
Страници: 312
Оригинално заглавие: Deep Blue (The Waterfire Saga)
превод от английски: Ирина Денева-Слав
„В морските дълбини” на Дженифър Донъли съчетава всички класически елементи на едно добро фентъзи за деца – има магия, мистерия, митология, приключения, вълшебни талисмани, хилядолетна тайна. И всичко това се случва на дъното на моретата, реките и океаните.

Това е историята на русалката Серафина, която в деня, в който трябва да бъде провъзгласена за наследница на трона на Миромара и да бъде официално сгодена за принц Махди, вижда как кралството й бива завладяно от нашественици. Баща й е убит, а майка й е смъртоносно ранена. Серафина успява да избяга заедно с приятелката си Нийла и двете се отправят към Румъния в търсене на речните вещици, йели, за които се предполага, че са само мит.

Оказва се, че и двете момичета са имали един и същи сън, в който са призовани от Баба Вража. Шест русалки от всички морета трябва да се съберат, за да спасят водния свят от древно зло. Зло, което води корените си от създаването на морския народ и падането на Атлантида (не мога да не отбележа интересната хрумване на авторката да обвърже мита за древния континент с цялата история). Като всяко приключение, по пътя младите русалки срещат нови приятели, неочаквани съюзници, разкриват стари тайни и порастват. Появяват се и другите четири русалки, всяка с уникална дарба и характер.

Гурме разходка из Франция с „Една година в Париж“

Автор: Ан Ма
Издателство: Слънце
Година: 2015
Страници: 288
Оригинално заглавие: Mastering the Art of French Eating
превод от английски: Славянка Мундрова-Неделчева
Както подсказва заглавието на ревюто, „Една година в Париж” от Ан Ма е кулинарен роман, който, за разлика от другите книги на подобна тематика, представя френската кухня по един нов и оригинален начин.

Повечето мемоари избират да покажат само определен регион от страната, като най-често експлоатираните места са Тоскана (Италия) и Прованс (Франция). Обикновено лирическият герой/героиня купува/наема къща и започва да преоткрива семплия начин на живот, местните колоритни образи и, разбира се, традиционната кухня, от която неизменно е във възторг. В това няма нищо лошо и независимо от изобилието на подобни сюжети, те не омръзват, защото винаги е интересно да прочетеш как някой е намерил своето място и най-вече как го е усетил. А колкото хора, толкова и различни гледни точки.

И все пак, освежаващо е да попаднеш на книга, която бяга от тази рамка и представя френската кухня под един съвсем различен ъгъл. Защото Ан Ма е избрала да се разходи из различни провинции във Франция и да разкаже на читателя историята зад рецептата, с която е известен даден регион. А това, освен богатата информация, носи и изненади. Като например палачинките от брашно от елда, които се оказаха традиционно ястие за Бретан.

Много шум за нищо с „Беатриче и Бенедикт“

Автор: Марина Фиорато
Издателство: Кръгозор
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: Beatrice and Benedick
превод от английски: Антоанета Дончева-Стаматова
„Много шум за нищо” е не само най-любимата ми пиеса от Шекспир, но и едно от най-обичаните от мен произведения. Препрочитала съм я толкова много пъти, че съм изгубила точния брой. Разбира се, гледала съм и всички екранизирани версии, като най-любима си остава тази на Кенет Брана. Затова и когато излезе „Беатриче и Бенедикт” на Марина Фиорато, нямаше начин да я пропусна. От анотацията й стана ясно, че историята е вдъхновена от прословутата пиеса. Отделно, Фиорато пише много леко и се чете бързо, a романът й „Мадоната на бадемите” ми остави много добри впечатления, което беше още една причина да прочета новата й книга.

Както подсказва заглавието, романът проследява историята на остроумната и духовита любовна двойка и до голяма степен се придържа към оригинала. Затова няма да се спирам върху сюжета, а ще посоча само по-големите разлики и допълненията, направени от Марина Фиорато. Първо, действието се разпростира в рамките на една година, в началото на която Бенедикт и Беатриче се влюбват в Месина, разделят се и се събират отново следващото лято. Като цяло историята е с по-трагични нотки, а авторката е успяла да намеси международна политика и дори т. нар. Велика испанска армада, която през май 1588 г. се отпратя към Ла Манша с цел да победи Англия и да възстанови католицизма.