Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

Автор: Артър Кларк
Издателство: Сиела
Година: 2016
Страници: 512
Оригинално заглавие: The City and the Stars. The Songs of Distant Earth
превод от английски: Любомир Николов
Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат към звездите, а не към дребнотемията на ежедневието ни, които, за жалост, стесняват мирогледа ни.

„Градът и звездите“ e една футуристична приказка, в която Кларк задава философски въпроси за смисъла на битието, за изборите и за това какво ни прави хора. Историята ни отвежда милиони години напред в човешката еволюция, когато на земята вече съществува един-единствен град – Диаспар, събрал в себе си всички достижения и открития на научната мисъл. Град мечта, вечен, прекрасен, уникален и обитаван от последните хора. Жителите му се радват на безсмъртие, като живеят хиляди години и след това заспиват, за да се преродят отново.

Болестите отдавна са забравени и животът тече, лишен от проблеми и препятствия, но и от предизвикателства. Утопията идва с цената на забравата и отказа от звездите, защото хората вече не изследват, а искрата на любопитството е отдавна потушена. Докато един ден не се ражда Алвин, който е различен – той не е „прероден“ и в него блещука забравеният порив на откривателя. Именно той донася промяната и възражда човешкия дух, но няма да разкривам повече, за да не разваля удоволствието от четенето.