Четири книги, вдъхновени от старогръцките легенди

Старогръцките легенди винаги са ме вълнували и в тях намирам особено очарование, което ме пренася в един жесток, но и прекрасен свят. Затова и когато излезе книга, която вдъхва живот на някой старогръцки мит, не я пропускам.
Ето и моя кратък списък на книги, вдъхновени от старогръцките легенди.

Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe
„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете.