„Нощ в Каракас“ за ужаса и отчаянието на една диктатура

Автор: Карина Сайнс Борго
Издателство: Жанет 45
Година: 2020
Страници: 200
превод от испански: Анелия Петрунова
Заглавие на испански: La hija de la española

Брутална
Въздействаща
Интимна

Това са трите думи, с които бих описала „Нощ в Каракас“ от Карина Сайнс Борго, разказваща една лична история на фона на политическата обстановка във Венесуела. Романът започва със сцена, в която Аделайда Фалкон погребва майка си. Героинята вече е съвсем сама и пред читателя лека полека се разкриват фрагменти от битието ѝ. Оказваш се захвърлен в мрачната действителност на Венесуела и точно когато си мислиш, че не може да стане по-лошо, осъзнаваш, че си в заблуда.

Аделайда е загубила единствения член на семейството си, а малкото приятели, които има, са заети със собственото си оцеляване. Синовете на революцията са навсякъде и не са оставили и парченце надежда, дори и правото на хората да викат. Волята за живот обаче е по-силна, отколкото всеки от нас предполага, дори и когато си мислиш, че не можеш повече.

Не искам да се спирам повече на сюжета, за да не разваля читателското преживяване на онези, които ще посегнат към книгата. Ако все пак искате да сте подготвени, просто потърсете информация за Венесуела. Според ООН това е една от най-уязвимите държави в света, като една от пет болници няма вода, а седемдесет процента от лекарите са емигрирали.

„Единствената история“ разрушава всички илюзии за любовта

Автор: Джулиан Барнс
Издателство: Обсидиан
Година: 2018
Страници: 272
превод от английски: Надежда Розова
Заглавие на английски: The Only Story

Никога не забравяй, Пол, че всеки си има своята любовна история. Всеки. Може да е завършила безславно, да се е оказала фиаско, може дори да не се е осъществила, а да е била само в съзнанието ти, но това не я прави по-малко истинска. Понякога дори повече. Случва се да видиш някоя двойка, двамата ти изглеждат безумно отегчени един от друг, не можеш да си представиш, че имат нещо общо, нито защо още са заедно. Не е само навик обаче, примирение, уговорка или нещо такова, а е, защото някога са имали своята любовна история. Всеки има такава. Онази единствена история.

Прочетох „Единствената история“ (изд. „Обсидиан”, превод Надежда Розова) от Джулиан Барнс преди месеци, но времето и ангажиментите ме забавиха с писането на ревюто. Истината е, че в мислите си многократно се връщах към историята на Пол и Сюзан, към разсъжденията за живота и любовта, които Барнс постави в главата ми. Неведнъж дори вмъквах в разговори, несвързани с книги, части от романа, които ми служеха за обосноваване на тезите ми.

Наглед имаме напълно банален сюжет и тривиална връзка, която се случва често, но повярвайте ми, Барнс надскача тази клишираност и създава текст, който разбива всички илюзии за любовта. Той вмъква и други важни въпроси, които разглежда чрез отношенията на Пол и Сюзан, но предпочитам да не ги разкривам, за да не развалям изненадата от прочитането на романа.

„Жената с червеното тефтерче“ е наслада за душата

Автор: Антоан Лорен
Издателство: Факел Експрес
Година: 2017
Страници: 192
превод от френски: Валентин Маринов – Пело
Заглавие на френски:La Femme au carnet rouge
Освен да пиша ревюта, чета такива и съм особено щастлива, когато попадна на заглавие, което е извън десетината, обсъждани във всички групи и блогове за книги. Нямам нищо против най-популярните четива, просто информацията за тях е навсякъде и за мен е още по-безценно, когато срещна някое съкровище. Щом Габи пусна своeто ревю за „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен, знаех, че това ще е един от романите, които много ще ми харесат.

Историята се развива в Париж, а главният герой Лоран е книжар – само тези два детайла са достатъчни, за да ми приковат вниманието. Една нощ Лор Валадие е нападната пред дома си и похитителят открадва чантата й. От удара Лор изпада в кома, а на другият ден Лоран намира красивата лилава чанта до кофите за боклук. Някакъв импулс го подтиква да я взема, за да я върне на собственичката й. Докато търси някакви следи, които да му подскажат самоличността й, неусетно се влюбва в тайнствената непозната. Всяка вещ в чантата подсказва нещо за Лор, а червеното тефтерче разкрива най-интимните й мисли. Лоран е пленен от жена, която никога не е срещал, но единствените улики, които могат да му подскажат коя е тя, са малка плочка с египетски йероглифи и роман на Модиано с послание от самия автор.

Шеметната бременност на Бриджет Джоунс

Автор: Хелън Филдинг
Издателство: Colibri
Година: 2016
Страници: 176
преводач: Надя Баева
„Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ от Хелън Филдинг е последната, четвърта книга от поредицата, която хронологично се явява преди „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“. Романът, както подсказва заглавието, проследява перипетиите на Бриджет, след като тя забременява, a за да има интрига, бащинството е оспорвано между Даниъл Клийвър и Марк Дарси.

Нека обаче се върна в началото – Бриджет отново е сама. Изминали са пет години, откакто Марк Дарси е развалил годежа им, защото я е заварил с Даниел в неловка ситуация. Разбира се, всичко е било безобидно, но недоразумението е прокарало пропаст между Дарси и Бриджет и съответно е довело до тяхната раздяла. Разбираме какво се е случило с тримата в кратка ретроспекция от спомените на Бриджет.

След това, за съвсем кратък отрязък от време тя успява да преспи с Даниел и Марк, и то, както се оказва по-късно, използвайки презервативи с изтекъл срок на годност (но пък са еко презервативи 🙂 ).