„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура.

„Момичето преди“ – когато новото начало се превърне в кошмар

Автор: Дж. П. Дилейни
Издателство: Софтпрес
Година: 2017
Страници: 360
превод от английски: Елмира Великова

„Момичето преди“ е първият психотрилър на Дж. П. Дилейни (известен автор под друго име в друг жанр), но имам предчувствие, че няма да е последният. Романът държи в напрежение от първата до последната страница и въпреки липсата на страшни и/или кървави детайли, на моменти успява да те накара да настръхнеш от уплах.

Действието се развива през гледните точки на Ема и Джейн – съответно преди и сега, които, водени от различни мотиви, наемат невероятно модернистична къща с нисък наем в хубав квартал на Лондон. Уловката е, че тя върви с цената на 200 правила, а преди това потенциалният наемател трябва да отговори на куп въпроси и ако бъде одобрен, да се срещне за интервю с Едуард Монкфорд – ексцентричния собственик и архитект на къщата.

„Дива вещица” преодолява страха от неизвестното

Автор: Лене Кобербьол
Издателство: ЕМАС
Година: 2015
Страници: 456
превод от датски: Ева Кънева

Лене Кобербьол е датска детска писателка, която не е толкова популярна, колкото би следвало да бъде. Освен че е авторът на романите по хитовата детска анимация и комиксова поредица „W.I.T.C.H.“, тя е носител на скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Лене Кобербьол умее да създава пълнокръвни и силни момичешки образи, които са чудесен пример за много тийнейджърки. Такава е и Клара от „Дива вещица” – обикновено дванайсетгодишно момиче, което един ден бива одраскано от голям черен котарак и открива, че е станала дива вещица, точно като леля си Иса.

Шеметната бременност на Бриджет Джоунс

Автор: Хелън Филдинг
Издателство: Colibri
Година: 2016
Страници: 176
преводач: Надя Баева
„Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ от Хелън Филдинг е последната, четвърта книга от поредицата, която хронологично се явява преди „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“. Романът, както подсказва заглавието, проследява перипетиите на Бриджет, след като тя забременява, a за да има интрига, бащинството е оспорвано между Даниъл Клийвър и Марк Дарси.

Нека обаче се върна в началото – Бриджет отново е сама. Изминали са пет години, откакто Марк Дарси е развалил годежа им, защото я е заварил с Даниел в неловка ситуация. Разбира се, всичко е било безобидно, но недоразумението е прокарало пропаст между Дарси и Бриджет и съответно е довело до тяхната раздяла. Разбираме какво се е случило с тримата в кратка ретроспекция от спомените на Бриджет.

След това, за съвсем кратък отрязък от време тя успява да преспи с Даниел и Марк, и то, както се оказва по-късно, използвайки презервативи с изтекъл срок на годност (но пък са еко презервативи 🙂 ).

Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Автор: Студио Змей
Издателство: Егмонт България
Година: 2016
Страници: 64
Следя работата на младите ентусиасти от „Студио Змей“ още от първите откъси от „Златната ябълка“, които публикуваха в интернет пространството. Искрено се възхищавам на енергията и хъса им да създадат един вълнуващ анимационен сериал, който да представя българските легенди, традиции и обичаи. Голямо браво и за това, че издателство „Егмонт“ публикува малката книга „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.

И тук е редно да се запитате: „А вие знаете ли какво е кукер и как е възникнало кукерството?“ Аз лично не съм запозната с повече от общоизвестните факти, че кукерите се обличат с кожуси с козината навън и носят маски, с които гонят злото. Да, срамно е, че един прекрасен обичай, чиито корени могат да се проследят дълбоко в езическото ни минало, някак си остава непознат.

„Твоята перфектна година” зависи само от теб

Автор: Шарлоте Лукас
Издателство: ЕМАС
Година: 2018
Страници: 415
Оригинално заглавие: Dein perfektes Jahr
Превод от немски: Величка Стефанова
Дизайн на корицата: Фиделия Косева

Животът е твърде кратък, за да се занимаваш с неща, които не доставят удоволствие никому.

Очаквах „Твоята перфектна година” от Шарлоте Лукас още когато научих за предстоящото ѝ излизане на 45-и Софийски международен панаир на книгата през декември 2017 г. Имах прекрасно усещане за романа, което не ме подведе. Бях сигурна, че ще е една от книгите за Gembox и това стана реалност за мартенската кутия „Вълшебна орисница”.

Животът на Йонатан се променя напълно, когато на 1 януари намира закачен луксозен бележник-календар, в който някой ръчно е записал за всеки един ден различни вдъхновяващи мисли и задачи. Първоначално Йонатан се опитва да намери собственика, но постепенно започва да следва всички инструкции в него. Защото животът му само привидно е идеален. В действителност, Йонатан просто следва вкоренена от години рутина. Управлява повереното му семейно издателство, така както го е правил баща му десетилетия наред . В личен план също не е щастлив – все още таи горчивина от факта, че жена му го е напуснала заради негов близък приятел преди години.

„Любовта идва”… винаги

Автор: Мария Донева
Издателство: Жанет 45
Година: 2016
Страници: 66
Зимата е най-неприятният за мен сезон и обикновено ме подтиква да се разведрявам с книги, навяващи за топли дни и дъхави нощи. Ако има нещо, което да ми носи това усещане, то е поезията на Мария Донева. Последната й стихосбирка „Любовта идва” (изд. „Жанет 45“) ме пренесе на по-уютни и хубави места.

Мария Донева е една от любимите ми български поетеси, защото има произведение за всяко мое настроение. Творчеството й сякаш улавя и капсулира някои от най-щастливите ми детски спомени – за горещи лета с аромат на липи и свобода. Още с едно от първите й стихотворения в „Любовта идва“ ми се прииска да се сгуша в нейната тъга.

А съществува ли тъга без радост и не са ли те двете страни на една и съща монета? Ще оставя стиховете й сами да ви отговорят.

Забравени тайни в „Бургундските дневници“

Автор: Ан Ма
Издателство: ЕРА
Година: 2018
Страници: 280
превод от английски: Красимира Абаджиева
Дизайн на корицата: Фиделия Косева
Студеният и неприветлив месец февруари е озарен от два празника – св. Валентин и Трифон Зарезан. Ако харесвате романтичните истории и обичате хубавото вино, то няма по-подходящо четиво от романа „Бургундските дневници” от Ан Ма, с които да отбележите тези празници.

Романът примамва още със заглавието си, което обещава история за вино и още нещо. Главната героиня Кейт мечтае да стане сомелиер, но за да постигне това е необходимо да усъвършенства уменията си в разпознаването на френското вино. Тя заминава с неохота за Франция за семейното имение, управлявано от братовчед ѝ. Кейт се надява да успее да почерпи познания от източника. Нежеланието ѝ да се върне във Франция се дължи на старата ѝ любов, Жан-Люк, с когото някога е правила планове за съвместно бъдеще.