„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура. Нататък „Смъртни белези” за спомен

Advertisements

„Момичето преди“ – когато новото начало се превърне в кошмар

Автор: Дж. П. Дилейни
Издателство: Софтпрес
Година: 2017
Страници: 360
превод от английски: Елмира Великова

„Момичето преди“ е първият психотрилър на Дж. П. Дилейни (известен автор под друго име в друг жанр), но имам предчувствие, че няма да е последният. Романът държи в напрежение от първата до последната страница и въпреки липсата на страшни и/или кървави детайли, на моменти успява да те накара да настръхнеш от уплах.

Действието се развива през гледните точки на Ема и Джейн – съответно преди и сега, които, водени от различни мотиви, наемат невероятно модернистична къща с нисък наем в хубав квартал на Лондон. Уловката е, че тя върви с цената на 200 правила, а преди това потенциалният наемател трябва да отговори на куп въпроси и ако бъде одобрен, да се срещне за интервю с Едуард Монкфорд – ексцентричния собственик и архитект на къщата. Нататък „Момичето преди“ – когато новото начало се превърне в кошмар

„Дива вещица” преодолява страха от неизвестното

Автор: Лене Кобербьол
Издателство: ЕМАС
Година: 2015
Страници: 456
превод от датски: Ева Кънева

Лене Кобербьол е датска детска писателка, която не е толкова популярна, колкото би следвало да бъде. Освен че е авторът на романите по хитовата детска анимация и комиксова поредица „W.I.T.C.H.“, тя е носител на скандинавската награда за детска литература и е номинирана за медала „Ханс-Кристиян Андерсен”.

Лене Кобербьол умее да създава пълнокръвни и силни момичешки образи, които са чудесен пример за много тийнейджърки. Такава е и Клара от „Дива вещица” – обикновено дванайсетгодишно момиче, което един ден бива одраскано от голям черен котарак и открива, че е станала дива вещица, точно като леля си Иса. Нататък „Дива вещица” преодолява страха от неизвестното

Шеметната бременност на Бриджет Джоунс

Автор: Хелън Филдинг
Издателство: Colibri
Година: 2016
Страници: 176
преводач: Надя Баева

„Бриджет Джоунс: Бебе на хоризонта“ от Хелън Филдинг е последната, четвърта книга от поредицата, която хронологично се явява преди „Бриджет Джоунс: Луда по онова момче“. Романът, както подсказва заглавието, проследява перипетиите на Бриджет, след като тя забременява, a за да има интрига, бащинството е оспорвано между Даниъл Клийвър и Марк Дарси.

Нека обаче се върна в началото – Бриджет отново е сама. Изминали са пет години, откакто Марк Дарси е развалил годежа им, защото я е заварил с Даниел в неловка ситуация. Разбира се, всичко е било безобидно, но недоразумението е прокарало пропаст между Дарси и Бриджет и съответно е довело до тяхната раздяла. Разбираме какво се е случило с тримата в кратка ретроспекция от спомените на Бриджет.

След това, за съвсем кратък отрязък от време тя успява да преспи с Даниел и Марк, и то, както се оказва по-късно, използвайки презервативи с изтекъл срок на годност (но пък са еко презервативи 🙂 ). Нататък Шеметната бременност на Бриджет Джоунс

Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Автор: Студио Змей
Издателство: Егмонт България
Година: 2016
Страници: 64

Следя работата на младите ентусиасти от „Студио Змей“ още от първите откъси от „Златната ябълка“, които публикуваха в интернет пространството. Искрено се възхищавам на енергията и хъса им да създадат един вълнуващ анимационен сериал, който да представя българските легенди, традиции и обичаи. Голямо браво и за това, че издателство „Егмонт“ публикува малката книга „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.

И тук е редно да се запитате: „А вие знаете ли какво е кукер и как е възникнало кукерството?“ Аз лично не съм запозната с повече от общоизвестните факти, че кукерите се обличат с кожуси с козината навън и носят маски, с които гонят злото. Да, срамно е, че един прекрасен обичай, чиито корени могат да се проследят дълбоко в езическото ни минало, някак си остава непознат. Нататък Потопете се в „Легенда за първия кукер“

„Твоята перфектна година” зависи само от теб

Автор: Шарлоте Лукас
Издателство: ЕМАС
Година: 2018
Страници: 415
Оригинално заглавие: Dein perfektes Jahr
Превод от немски: Величка Стефанова
Дизайн на корицата: Фиделия Косева

Животът е твърде кратък, за да се занимаваш с неща, които не доставят удоволствие никому.

Очаквах „Твоята перфектна година” от Шарлоте Лукас още когато научих за предстоящото ѝ излизане на 45-и Софийски международен панаир на книгата през декември 2017 г. Имах прекрасно усещане за романа, което не ме подведе. Бях сигурна, че ще е една от книгите за Gembox и това стана реалност за мартенската кутия „Вълшебна орисница”.

Животът на Йонатан се променя напълно, когато на 1 януари намира закачен луксозен бележник-календар, в който някой ръчно е записал за всеки един ден различни вдъхновяващи мисли и задачи. Първоначално Йонатан се опитва да намери собственика, но постепенно започва да следва всички инструкции в него. Защото животът му само привидно е идеален. В действителност, Йонатан просто следва вкоренена от години рутина. Управлява повереното му семейно издателство, така както го е правил баща му десетилетия наред . В личен план също не е щастлив – все още таи горчивина от факта, че жена му го е напуснала заради негов близък приятел преди години. Нататък „Твоята перфектна година” зависи само от теб

„Любовта идва”… винаги

Автор: Мария Донева
Издателство: Жанет 45
Година: 2016
Страници: 66

Зимата е най-неприятният за мен сезон и обикновено ме подтиква да се разведрявам с книги, навяващи за топли дни и дъхави нощи. Ако има нещо, което да ми носи това усещане, то е поезията на Мария Донева. Последната й стихосбирка „Любовта идва” (изд. „Жанет 45“) ме пренесе на по-уютни и хубави места.

Мария Донева е една от любимите ми български поетеси, защото има произведение за всяко мое настроение. Творчеството й сякаш улавя и капсулира някои от най-щастливите ми детски спомени – за горещи лета с аромат на липи и свобода. Още с едно от първите й стихотворения в „Любовта идва“ ми се прииска да се сгуша в нейната тъга.

А съществува ли тъга без радост и не са ли те двете страни на една и съща монета? Ще оставя стиховете й сами да ви отговорят. Нататък „Любовта идва”… винаги