„Изтръгнати от корен”

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2016
Страници: 432
Оригинално заглавие: Uprooted
превод от английски: Ирина Манушева
Мога напълно честно да заявя, че не бях чела нищо подобно като “Изтръгнати от корен” от Наоми Новик. Сред хилядите истории, които заимстват от келтската, гръцката, египетската и много други култури и митологии, романът на Новик те връща към нещо близко и познато, и ако перифразирам едно изречение от книгата, историята е приказка и не е приказка.

Лесът се простира тайнствен и опасен между Полния и Росия, а тъмната му магия изпълзява, за да впримчи в своята схватка всичко живо. Единствената защита за Полния идва от Змея, магьосник, обитаващ своята кула и пазещ границата с Леса. В замяна той избира местна девойка, която да живее в неговата кула десет години. След прекарване на отреденото й време, тя получава зестра и е свободна да си тръгне. Тази година е ред на нов избор и всички предполагат, че това ще бъде красивата и надарена Каша. Но неочаквано Змеят взема непохватната Агнешка (Нешка), в която дреме магията и може да бъде обучена за магьосница. И с това започва приказката, в която следват неочаквани обрати, дворцови интриги, разкрития и разбира се магия.

Наоми Новик успява да предаде усещането, че четеш приказка и същевременно да създаде реалистичност, в която няма герои, а битките са кървави и лишени от бляскавост. Лесът е интересно и неочаквано зло. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. Както е с Агнешка и Каша, като първата, която не е най-личната мома на селото, става носител на силата и магията, но пък интересна роля е отредила и за втората. Припламването на любовни искри между Нешка и Змея си е очаквано, но заема място само по периферията и описанията на техните взаимоотношения са добре изградени.