Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи

Обичам да чета книги, които ми създават усещането за летен следобед, в който си се излегнал в хамака на сянка и се наслаждаваш на домашно приготвена лимонада. Точно такава е „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи”. Топла, уютна и докато се усетиш часовете, които си прекарал сред страниците й, са минали неусетно. Това може би се дължи отчасти и на епистоларната форма на романа. Или пък на очарованието на остров Гърнзи. Именно на това очарование, както и на интересните истории на жителите му, попада Джулиет Аштън, млада писателка, докато търси нов сюжет за романа си.

Великият Гетсби

Чела съм „Великият Гетсби” преди около 10-на години и тогава не ме впечатли, но бях по-млада и романтична и ме интересуваше повече любовната история и не е учудващо, че останах разочарована, тъй като представата ми за любовта беше доста по-семпла и в черно-бяло. Така че с новата екранизация на романа, която излезе сега, реших да дам нов шанс на историята с втори прочит и да видя как ще я възприема. Резултатът е, че отново не ме трогна любовната история, но макар и тя да е в основата на сюжета, Фицджералд иска да покаже обществото през 20-те години на 20 век и неговите ценности.

Устоите на земята

„Устоите на земята” от Кен Фолет беше сред книгите, които исках да прочета от дълго време. Поради обема на двата тома, обаче, не намирах подходящ момент да започна, докато най-сетне празничните дни ми дадоха чудесен повод да им се посветя. Великолепен роман за Средновековието, който дава много добра представа за живота на хората през онова време. Как са живели, какво е било мисленето им, икономиката, вярата и всички аспекти на живота. Повечето книги и филми, чието действие се развива през средните векове, обикновено, се съсредоточават върху важни ключови моменти от историята с главни герои крале и аристократи, като напълно изключват обикновения човек от сюжета си, който все пак е бил гръбнака на икономиката и обществото. Не отричам, че е вълнуващо да четеш за рицари и битки, но това не единственото, което се е случвало през онези векове.

Другата Болейн

Преди няколко години излезе по кината „Другата Болейн”, екранизация по романа на Филипа Грегъри със същото име. Тогава наруших правилото си, първо да прочета книгата и после да гледам филма. Знаех в най-общи линии историята на любовта между Хенри VIII и Ан Болейн, както и нейния трагичен край. Но не знаех за другата Болейн – Мери и нейната роля. Тогава реших, че ще намеря време и ще прочета романа и с известно закъснение, най-сетне стигнах до него. Естествено, както и очаквах имаше повече информация и разлики с филма, които се оказаха доста съществени и дадоха по-пълен обхват на това, какво се е случило.