„Змия и гълъб“ омагьосва с френски чар

Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Година: 2020
Страници: 420
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: Serpent&Dove

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин е дебют, но бързо набра популярност сред читателите на тийн фентъзи. Темата за невъзможната любов е вълнувала хората от древността до наши дни, а Махурин изгражда сюжета си върху връзката между Лу и Рийд, които се намират в противоположните лагери на две воюващи страни.

Някога Белтера (от френски буквално „хубавата земя“) се е управлявала от жени магьосници. Кралството е било завоювано, а вещиците избягали и се установили на тайно място. Оттогава Църквата (базирана на християнската църква, но не е съвсем същата) се опитва да изтреби всички жени, притежаващи магия.

Луиз льо Блан е загърбила магията, когато преди две години е избягала от своите посестрими, Белите дами, защото там е била обречена на смърт. Сега тя се подвизава в град Сезарин, преживявайки от дребни кражби. Рийд е капитан на ловците, същите, чиято единствена мисия е да не оставят жива нито една вещица. Едно нелепо недоразумение принуждава Лу и Рийд да сключат брак, и младата жена се озовава в самото сърце на Църквата. Постепенно между двамата се заражда любов, но Рийд няма никаква представа коя, в действителност, е съпругата му. Лу е разкъсвана между чувствата си, опасността за живота си и знанието, че е преследвана от Белите дами, а ако се разбере истинската ѝ самоличност ще бъде изгорена от човека, в когото се е влюбила. Нещата се усложняват още повече от политическата обстановка и изглежда, че съдбата на Белтера е неразривно свързана с Луиз.

„Малки жени“, но ярки личности

Покрай новата екранизация на „Малки жени“ реших отново да посегна към обичаната, но малко позабравена детска класика. Винаги е интересно да препрочетеш любима книга след много години. Никога не знаеш дали няма да останеш леко разочарован, или все още ще те омагьосва. За мое щастие, „Малки жени“ от Луиза Мей Олкът ми донесе същото удоволствие както преди, макар и да забелязах неща, които някога са ми убягнали.

Сестрите Марч – Мег, Джо, Бет и Ейми пленяват читателя от самото начало. Техните радости и мъки ти стават близки и въпреки че книгата е писана преди около сто и шейсет години, тя звучи все така актуално. По пътя към съзряването всяко от момичетата ще се сблъска с борбата със собствените недостатъци и ще стане по-силна. Обеднялото, но гордо семейство Марч цени труда и доброто сърце повече от всичко друго и майката успява да предаде тези уроци на своите дъщери.