Треска за лалета, любов и безсмъртие

Автор: Дебора Могак
Издателство: Сиела
Година: 2017
Страници: 248
Оригинално заглавие: Tulip Fever
превод от английски: Ана Лулчева

„Треска за лалета“ от Дебора Могак (изд. „Ciela“) ни пренася в седемнадесетото столетие – златния век на Холандия. Това е времето, в което Нидерландската източноиндийска компания държи монопола върху търговията с Азия. Вносът на екзотични подправки, чай и кафе процъфтява.

Действието в романа се развива през 1636 г. Богатият и възрастен търговец Корнелис е женен за младата и красива София. Загубил първата си съпруга и деца, той отчаяно копнее за наследник, който да обезсмърти името му. В опит да замести празнотата от липсата на дете, той наема художника Ян ван Лоос (реална историческа личност, за която може да прочете повече в края на романа) да нарисува портрет на него и младата му съпруга. Защото изкуството е вечно и дори когато красотата на София ще бъде само спомен, тя ще живее вечно в картината. Нататък Треска за лалета, любов и безсмъртие

Advertisements

Какво чета в момента

В началото на годината публикувах част от книгите, които възнамерявам да прочета, но както често се случва едно са намеренията, друго реалността. В крайна сметка поради промени в ангажираността ми и всичко ново, което излиза, случайно купувам или пък чисто импулсивно решавам да прочета, ако някой следи блога е видял, че от планираното прочетох само няколко книги.

Затова реших да пускам нов пост на определено време с книгите, които чета. Знам, знам ужасен навик, чета по няколко книги наведнъж. Оставям, довършвам, започвам нова. Но така е понякога, особено със сборници разкази. В момента чета четири книги и изборът ми се определя от настроението ми и времето. Като последното е наистина ужасно ограничено  и все не стига за всичко, което искам. Но ето какво стои на нощното ми шкафче.

razboynitsi„Разбойници” (Колектив) на изд. Сиела – ужасно дълго чакана и искана книга. Прочела съм около една трета от разказите. Всичките са супер завладяващи и омагьосващи. Естествено тези с чисто фентъзи елементите ми харесаха най-много. Предстоят ми още доста интересни и съм любопитна за тези с научно – фантастични елементи.

vnimani psihospusuk „Внимание, психоспусък” на Нийл Геймън (изд. Бард) – от тези разкази направо тръпки ме побиват и не е никак препоръчително да ги чета вечер. Геймън успява да ги направи страшни без капка кръв (в повечето случаи) и определно си има елементи на хорър. Това, което сами можем да си представим е много по-силно и от най-страшното описание. Тук срещам един по-различен Геймън от това, което съм чела.

„Куфарът на брат ми” на изд. „ICU“ ами на вълна разкази съм. Много силен и личен сборник за мен. Чета го бавно съвсем умишлено. Всеки разказ е една малка лична мигрантска вселена, в която си допуснат и досега поне в няколко разказа успях да се идентифицирам. Интересни съдби и истории и не съвсем типичните емигрантски истории.

ostrovat-na-izgubenite-potomtsite-1 „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз (изд. Егомонт България), която всъщност прочетох и скоро ще пиша за нея. Признавам си в една малка част от мен продължава да дреме малкото момиченце, което харесва „Спящата красавица”, „Пепеляшка”, „Малката русалка” и още други Дисни приказки. Е в този случай няма как да не поискам да прочета какво се случва с децата на злодеите от приказките. Затворени на остров, покрит с купол, лишаващ ги от магия, всички лоши и техните деца оцеляват в едни не особено добри условия.
Надявам се скоро да мога да споделя повече за всички.

Силата на музиката в ”Белканто“

Автор: Ан Патчет
Издателство: Ciela
Година: 2015
Страници: 344
Оригинално заглавие: Bel Canto
превод от английски: Анелия Данилова

От време на време сама изненадвам себе си и пожелавам да прочета книга, която на пръв поглед не принадлежи към предпочитаните от мен жанрове и дори сюжети. Някак си инстинктивно обаче съм наясно, че ще е сред онези редки романи, които ще прелиствам с нетърпение, за да разбера какво се случва нататък, докато напрежението в мен расте. В моята лична класация това са шедьоври, които успяват да създадат оригинален сюжет и да го надградят с дълбок психологизъм. Накрая се получава нещо великолепно като „Белканто“ от Ан Патчет.

Действието се развива в южноамериканска държава, в дома на вицепрезидента. Организирано е частно тържество в чест на японския бизнесмен Кацуми Хосокава. Страната домакин се надява Хосокава да инвестира в нейната икономика, докато той самият е дошъл единствено заради световноизвестната оперна певица Роксан Кос.

Докато партито тече, терористи нахлуват в къщата и вземат всички гости за заложници. Тяхната цел е президентът, който обаче в последния момент е отказал да присъства по причина, която знаят само най-близките му приближени – любимият му сапунен сериал се излъчва по същото време и е достигнал сюблимен момент. В тази патова ситуация терористите се оказват с куп заложници и дилема какво да правят с тях. След известни преговори всички жени, с изключение на Роксан Кокс, са освободени, заедно с болните и счетените за политически не чак толкова влиятелни фигури, докато не остават само 40 души. В началото трагично обстоятелство намалява бройката им на 39 човека.
Нататък Силата на музиката в ”Белканто“

Магията на сънищата в „Луната, която убива”

Автор: Н. К. Джеймисин
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 432
Оригинално заглавие: The Killing Moon (Dreamblood #1), 2012
превод от английски: Павел Главусанов

“Луната, която убива” на Н. К. Джеймисин ме привлече, заради всички предпоставки, които говореха, че ме очаква страхотно фентъзи. Интригуващата анотация разказва за един свят, в който магията е свързана със сънищата на хората. Идеята за света на сънищата не е нова и е експлоатирана от други автори, но Джеймисин е успяла да постигне нещо много по-оригинално и по-добре изградено. Светът, който е сътворила, е вдъхновен от Древен Египет, но всичко останало е една достоверна измислица. Всъщност е толкова убедителна, че можеше да мине за исторически роман.

Градът-държава Гуджааре се управлява от Принца на Залеза, пряк наместник на Хананджа, богинята на сънищата, в света на будните. Но над него и над всичко стоят Бирниците, жреци на Богинята. Те са хората, които упражняват магия. И тук Н. К. Джеймисин разгръща напълно идеята за света на сънищата Ина-Карек, обитаван от сънуващите и дом на мъртвите. Нататък Магията на сънищата в „Луната, която убива”