Четири книги, вдъхновени от старогръцките легенди

Старогръцките легенди винаги са ме вълнували и в тях намирам особено очарование, което ме пренася в един жесток, но и прекрасен свят. Затова и когато излезе книга, която вдъхва живот на някой старогръцки мит, не я пропускам.
Ето и моя кратък списък на книги, вдъхновени от старогръцките легенди.

Пътят на „Цирцея“ от божественото до човешкото

Автор: Маделин Милър
Издателство: Егмонт, импринт Анишър
Година: 2018
Страници: 352
превод от английски: Красимира Абаджиева
Заглавие на английски: Circe
„Цирцея“ е вторият роман от Маделин Милър, който чета, и тя бързо се превърна в една от любимите ми писателки. Милър има красив изказ и успява напълно да те потопи в атмосферата на Древна Гърция на богове и герои. С тази книга е решила да разкаже историята на нимфата Цирцея, която остава запомнена като магьосницата, на чийто остров Еея се спират Одисей и неговите спътници. Тя превръща всички, с изключение на хитрия цар на Итака, в прасета, но по-късно връща човешкия им образ.

Всъщност това е само епизод от живота на Цирцея, който е далеч по-интересен и изпълнен със събития. Маделин Милър реабилитира образа ѝ, като разкрива нейното израстване от една от многото нимфи, обитаващи палата на баща ѝ Хелиос, до могъща магьосница, успяла да си проправи път в силно мъжки свят.

Цирцея е родена без особена хубост, а гласът ѝ е описан като сходен с човешкия. Поради тази причина тя е обект на чести подигравки и лошо отношение от страна на другите нимфи и роднините си. Когато среща обикновения рибар Главк, мисли, че най-накрая е открила любовта и щастието, но преобразяването му в морски бог с нейна помощ води до една от най-ужасните ѝ постъпки. Изпълнена с ревност, тя превръща красивата нимфа Сцила в морско чудовище, защото богът Главк я избира пред нея. За това си дело тя е заточена сама на остров Еея. Наказанието обаче се оказва благословия. Там Цирцея разбира напълно магьосническите си способности и открива онзи покой, който ѝ е липсвал в бащиния ѝ палат. Макар и изгнаница, житейският ѝ път се преплита с този на Дедал, Язон, Медея и Одисей.

„Цирцея“ е роман, посветен на израстването. Със забележително майсторство Милър извайва сложния и многопластов образ на героинята си като богиня, любовница и майка. Тя преминава през всички етапи на женствеността, трупайки опит и мъдрост, като претърпява най-голяма промяна именно заради преобразяващата сила на майчинството. Не е безгрешна, но в един жесток и брутален свят, в който дори и богините понякога са само разменна монета, Цирцея успява да опознае себе си и да се превърне в нещо различно от безсмъртна, просто преминаваща през вековете.

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър.