„Змия и гълъб“ омагьосва с френски чар

Автор: Шелби Махурин
Издателство: Ибис
Година: 2020
Страници: 420
превод от английски: Боряна Даракчиева
Заглавие на английски: Serpent&Dove

„Змия и гълъб“ от Шелби Махурин е дебют, но бързо набра популярност сред читателите на тийн фентъзи. Темата за невъзможната любов е вълнувала хората от древността до наши дни, а Махурин изгражда сюжета си върху връзката между Лу и Рийд, които се намират в противоположните лагери на две воюващи страни.

Някога Белтера (от френски буквално „хубавата земя“) се е управлявала от жени магьосници. Кралството е било завоювано, а вещиците избягали и се установили на тайно място. Оттогава Църквата (базирана на християнската църква, но не е съвсем същата) се опитва да изтреби всички жени, притежаващи магия.

Луиз льо Блан е загърбила магията, когато преди две години е избягала от своите посестрими, Белите дами, защото там е била обречена на смърт. Сега тя се подвизава в град Сезарин, преживявайки от дребни кражби. Рийд е капитан на ловците, същите, чиято единствена мисия е да не оставят жива нито една вещица. Едно нелепо недоразумение принуждава Лу и Рийд да сключат брак, и младата жена се озовава в самото сърце на Църквата. Постепенно между двамата се заражда любов, но Рийд няма никаква представа коя, в действителност, е съпругата му. Лу е разкъсвана между чувствата си, опасността за живота си и знанието, че е преследвана от Белите дами, а ако се разбере истинската ѝ самоличност ще бъде изгорена от човека, в когото се е влюбила. Нещата се усложняват още повече от политическата обстановка и изглежда, че съдбата на Белтера е неразривно свързана с Луиз.

„Нощ в Каракас“ за ужаса и отчаянието на една диктатура

Автор: Карина Сайнс Борго
Издателство: Жанет 45
Година: 2020
Страници: 200
превод от испански: Анелия Петрунова
Заглавие на испански: La hija de la española

Брутална
Въздействаща
Интимна

Това са трите думи, с които бих описала „Нощ в Каракас“ от Карина Сайнс Борго, разказваща една лична история на фона на политическата обстановка във Венесуела. Романът започва със сцена, в която Аделайда Фалкон погребва майка си. Героинята вече е съвсем сама и пред читателя лека полека се разкриват фрагменти от битието ѝ. Оказваш се захвърлен в мрачната действителност на Венесуела и точно когато си мислиш, че не може да стане по-лошо, осъзнаваш, че си в заблуда.

Аделайда е загубила единствения член на семейството си, а малкото приятели, които има, са заети със собственото си оцеляване. Синовете на революцията са навсякъде и не са оставили и парченце надежда, дори и правото на хората да викат. Волята за живот обаче е по-силна, отколкото всеки от нас предполага, дори и когато си мислиш, че не можеш повече.

Не искам да се спирам повече на сюжета, за да не разваля читателското преживяване на онези, които ще посегнат към книгата. Ако все пак искате да сте подготвени, просто потърсете информация за Венесуела. Според ООН това е една от най-уязвимите държави в света, като една от пет болници няма вода, а седемдесет процента от лекарите са емигрирали.

„Момиче за милиарди“

Автор: Кевин Куан
Издателство: „Егмонт“, импринт „Анишър“
Година: 2019
Страници: 512
превод от английски: Йоана Гацова
Заглавие на английски: China Rich Girlfriend

„Луди богаташи“ беше в списъка ми с най-доброто прочетено през 2018 година. Романът ме плени с това, че ми разкри една напълно непозната култура. Не знаех почти нищо за Сингапур и останах безкрайно очарована от историята. Наглед това е романс, но всъщност Кевин Куан доста тънко осмива новите и стари богаташи на Сингапур. А и самият той произхожда от тези кръгове, така че историята лъха на автентичност. Бях леко скептична за продължението в „Момиче за милиарди“, защото действието се развива предимно в Китай и все пак колкото и непознат да е той за нас, какво пък толкова може да ми предложи като интересни факти. Оказах се в дълбока грешка. Тази книга ми разкри неподозирани детайли за китайския елит и се нареди сред най-доброто, което прочетох през 2019 година.