Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.
Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата. Нататък Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“
Автор: Наоми Новик Издателство: Екслибрис Година: 2018 Страници: 440 превод от английски: Неза Михайлова Заглавие на английски: Spinning Silver
Откакто преди месеци видях, че предстои да излезе „Сребърна приказка“ от Наоми Новик, нямах търпение да се домогна до копие от книгата. Разбира се, поръчах си я предварително и в първия възможен момент я зачетох. Новик повтаря познатия успешен модел на смесване на славянска митология и елементи от класически приказки, в случая тази за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва (предположението ми се базира както на имената на кралството и героите, така и на някои други особености). Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Притисната от обстоятелствата, Мирием поема работата на баща си и вкоравява сърцето си. Тя бързо възвръща парите, които баща ѝ е раздал, а славата за нейните умения да превръща среброто в злато достига до тайнствения крал на елфите от зимната страна Старик. Той възлага няколкото пъти на Мирием задачата да превърне неговото елфическо злато в сребро и когато тя успява, въпреки нежеланието ѝ, се жени за нея. Нататък „Сребърна приказка“ за смели девойки
Автор: Мелиса де ла Круз Издателство: Егмонт България Година: 2015 Страници: 277 Оригинално заглавие: The Isle of the Lost
превод от английски: Ирина Денева-Слав
Напоследък дните ми се запълнени само с ангажименти и дълги работни часове под напрежение и колкото и да ми се иска да кажа, че съм готова да се посветя на купа книги, които се трупат и ме чакат, истината е, че имам сили само да се пъхна в леглото. А ако ми остане малко време за четене, то искам нещо, което да ме развесели, разтовари и пренесе далеч от натоварената ми и отговорна действителност. Затова зарязах всичко, което съм събрала на нощното ми шкафче (в киндъла и къде ли още не вкъщи), и с огромно удоволствие изчетох „Островът на изгубените” на Мелиса де ла Круз.
Авторката проследява съдбата на децата на някои от най-големите злодеи от филмите на “Дисни” по популярните детски приказки. Това са Мал (дъщерята на Злодеида), Иви (дъщерята на Злата кралица), Джей (сина на Джафар) и Карлос (сина на Круела де Вил). Както подсказва заглавието на романа, всички злодеи са заточени на Острова на изгубените, откъснат от света и без капчица магия. Всички лоши имат деца, които ходят на училище, където се учат да бъдат… ами, лоши и от тях се очаква да надминат по злодеяния своите родители.
Междувременно в кралство Аурадон, добрите герои от приказките се наслаждават на своето „и заживели щастливо”. Бен, синът на Бел и Звяра, е на път да заеме престола на кралството и да започне да взема решения като владетел. Само че идиличното щастие не е такова за всички жители, а Бен отчаяно иска да накара родителите си да се гордеят с него.
Същото искат и Мал, Иви, Джей и Карлос, които не отговарят на очакванията на своите зли родители. Пред тях неочаквано се открива възможност да се докажат като злодеи, когато една случайност разкрива, че в Забранения замък на Острова на изгубените е скрито Драконовото око на Злодеида, което може да върне магията и да позволи на всички да избягат. Мал, Иви, Джей и Карлос обединяват усилията си в търсенето на магическия жезъл, водените от различни (не съвсем благородни) подбуди, но по пътя ще открият нещо съвсем друго – приятелство, саможертва и куп неща, които са всичко на което са учени да не бъдат.
Признавам си, че с удоволствие се завърнах към любимите си „Дисни“ герои, макар и ново поколение. Беше интересно да се види гледната точка на „лошите”, а и нали всяка приказка отразява духа на епохата, в която живеем, хареса ми идеята на авторката да покаже, че няма абсолютно зло и за всяко нещо си има причина. По същия начин няма и абсолютно добро. В миналото, което е било доста по-крайно и жестоко, приказките са били черно-бели. Но сега живеем в свят, в който все пак, преди да лепнеш етикета на някого, се опитваш да видиш и неговата гледна точка (надявам се да е така). Затова и книгата със сигурност, ще накара малките си читатели да се замислят за доброто и злото и какво означава да намериш себе си, а не просто да следваш стъпките на мама и татко.
„Островът на изгубените” се явява предистория на игралния филм „Наследниците” на „Дисни:, чийто трейлър може да видите в края на ревюто. А аз лично мисля скоро да го изгледам и да зарадвам детето в мен.
Автор: Мариса Мейър Издателство: Егмонт България Година: 2014 страници: 552 Оригинално заглавие: Cress
превод от английски
„Крес” (Егмонт България), третата книга от Лунните хроники, разказва историята на модерната Рапунцел. Това е една от най-любимите ми приказки и нямах търпение да прочета интерпретацията на Мариса Мейър. За радост, очакванията ми се оправдаха. Нататък Приключенията на Рапунцел в „Крес“
Автор: Яна Язова Издателство: ИК Изток-Запад Година: 2012 Страници: 224
В „Таралеж се жени” на Яна Язова са събрани всички нейни творби за деца, писани в периода 1937 г. – 1943 г. Именно затова сред страниците на книгата са намерили място приказки, разкази, стихотворения и кратки пиеси. Или, иначе казано, има за всеки по нещо. И за по-малките, и за по-големите. Разбира се, и за пораснали деца, като мен, които „Таралеж се жени” ще върне в онези скъпи спомени от детството, с летата, прекарани при баба и дядо. Онези лета с дъх на липа и домашно сладко, горещи мързеливи следобеди с книжка в ръка и много изследователски приключения сред природата. Нататък Таралеж се жени
bookcompass 