Фентъзи романи, вдъхновени от класическите приказки

Един от неизчерпаемите източници на вдъхновение за фентъзи романите са приказките. Затова реших да направя кратък списък на книгите, чиито сюжети стъпват върху класическите приказки, но надграждат тази основа и разгръщат сюжета си в нещо изключително и неповторимо. Съвсем целенасочено избягвам романите, които заимстват от различните митологии по света, тъй като тогава списъкът ще стане огромен. Включила съм само заглавия, издадени на български и са ми любими.

И така да се понесем сред зими, пустини и диви гори. Започваме!

„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик използва за основа сюжета от „Красавицата и звярът“, но е с изцяло славянско звучене и дори баба Яга се споменава. Новик е използвала традиционни мотиви и образи от приказките, но вместо да следва наложените модели, е разменила ролите на героите или пък напълно ги е променила. В „Изтръгнати от корен” прочетох едно от най-хубавите описания на магията, която буквално можеш да усетиш, да помиришеш и вкусиш.

Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо

Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър.

„Сребърна приказка“ за смели девойки

Автор: Наоми Новик
Издателство: Екслибрис
Година: 2018
Страници: 440
превод от английски: Неза Михайлова
Заглавие на английски: Spinning Silver
Откакто преди месеци видях, че предстои да излезе „Сребърна приказка“ от Наоми Новик, нямах търпение да се домогна до копие от книгата. Разбира се, поръчах си я предварително и в първия възможен момент я зачетох. Новик повтаря познатия успешен модел на смесване на славянска митология и елементи от класически приказки, в случая тази за „Румпелщилскин“. Но и тук, както в „Изтръгнати от корен“, нищо не е такова каквото изглежда и всичко е преобърнато. Историята започва в кралство Литвас, в което лесно се разпознава Литва (предположението ми се базира както на имената на кралството и героите, така и на някои други особености). Разгръщат се две основни сюжетни нишки, които умело се заплитат. Едната история ни запознава с Мирием, девойка от еврейски произход, чието съществуване е на ръба на мизерията, тъй като баща ѝ няма нужните качества да бъде лихвар. Притисната от обстоятелствата, Мирием поема работата на баща си и вкоравява сърцето си. Тя бързо възвръща парите, които баща ѝ е раздал, а славата за нейните умения да превръща среброто в злато достига до тайнствения крал на елфите от зимната страна Старик. Той възлага няколкото пъти на Мирием задачата да превърне неговото елфическо злато в сребро и когато тя успява, въпреки нежеланието ѝ, се жени за нея.