Митични създания оживяват в „Приказка за Долната земя“

Автор: Ирена Първанова
Издателство: Сиела, „Студио Змей“
Година: 2020
Страници: 408
Илюстрации: Мира Мирославова

Иска ми се да започна с това, че „Приказка за Долната земя“ от Ирена Първанова е истинско книжно великолепие. Или че е страхотен детски роман, който не трябва да пропускате. Макар всички тези неща да са често употребявани клишета, когато говорим за книга, която много ни е харесала, те са верни. За мен тя е същинско събитие – история, която може да се мери с най-доброто, излязло изпод перото на фентъзи писателите от чуждоезичния пазар.

Обективно погледнато, „Приказка за Долната земя“ е приключенски роман, в който са вплетени елементи и мотиви от българската митология и фолклор. Интригуващият и добре изграден сюжет засяга важни теми като приятелството, семейството и смелостта, които вълнуват съвременните деца. Същевременно описанията те пренасят в онези златни лета (ако сте били от малчуганите, които са прекарвали лятната си ваканция при баба и дядо на село), които ухаят на диви билки, мед и щипка вълшебство, криещо се сред сенките на дърветата.

Потопете се в „Легенда за първия кукер“

Автор: Студио Змей
Издателство: Егмонт България
Година: 2016
Страници: 64
Следя работата на младите ентусиасти от „Студио Змей“ още от първите откъси от „Златната ябълка“, които публикуваха в интернет пространството. Искрено се възхищавам на енергията и хъса им да създадат един вълнуващ анимационен сериал, който да представя българските легенди, традиции и обичаи. Голямо браво и за това, че издателство „Егмонт“ публикува малката книга „Легенда за първия кукер“, която е част от света на „Златната ябълка“.

И тук е редно да се запитате: „А вие знаете ли какво е кукер и как е възникнало кукерството?“ Аз лично не съм запозната с повече от общоизвестните факти, че кукерите се обличат с кожуси с козината навън и носят маски, с които гонят злото. Да, срамно е, че един прекрасен обичай, чиито корени могат да се проследят дълбоко в езическото ни минало, някак си остава непознат.

Българският фолклор и старогръцката митология се преплитат в ‘Wildalone’ на Краси Зуркова

Автор: Краси Зуркова
Издателство: William Morrow (импринт на HarperCollins)
Година: 2015
Страници: 384
Оригинално заглавие: Wildalone
Когато Алекс пусна във фейсбук пост относно романа на Краси Зуркова, чудейки се дали български автор досега е бил публикуван от HarperCollins, бях безкрайно изненадана. Защото, въпреки че имаме успешни автори, които са популярни в чужбина и са удостоени с престижни награди, истината е, че нямаме писател, чийто дебютен роман да бъде публикуван от издателство от такава величина. Още повече – Wildalone излиза с твърди корици, а това се прави само за бестселърите и най-добрите романи. Бях изключително заинтригувана от книгата и имах честта да я прочета броени дни преди премиерата й в световен мащаб.

В Wildalone Краси Зуркова вдъхва живот на едни от най-прекрасните и тайнствени създания от българския фолклор, а именно самодивите. Историята се завърта около 18-годишната българка Теодора Славин, виртуозна пианистка, която, благодарение на своя талант, е приета в престижния Принстън. Малко преди да отпътува за Америка, тя научава, че е имала сестра, Елза, която преди 15 години също е заминала да следва в Принстън. Няколко месеца след заминаването си обаче Елза е намерила смъртта си при неизяснени обстоятелства, а крайно изненадващият факт е, че тялото й е било откраднато от погребалния дом.