Книжна равносметка за 2018 г. и още нещо


Не съм особено постоянна с блога, но ми е нещо като книжен дневник и тъй като все още сме в началото на януари защо пък да не пусна списък на книгите, които съм харесала най-много. И понеже книгите ми са в постоянен оборот направих колаж (който не включва всичко), защото нямаше как да ги наснимам, а и фотографските ми умения не са на кой знае какво ниво.

И да започвам.

ludi-bogatashi-30Изненадващо за мен, „Луди богаташи” от Кевин Куан („Егмонт“, импринт „Анишър“) се оказа една от книгите, които погълнах за отрицателно време. Очаквах повърхностна, любовна история, с богати китайци, но се озовах в един съвсем различен свят на лукс, разточителство и разкош, и една уникална култура. Цялото ревю ТУК

„Цирцея” и „The Song of Achilles” от Маделин Милър. Първата може да намерите на български, издава се от „Егмонт“, импринт „Анишър“. Милър пише „The Song of Achilles” цели десет години и с романа печели наградата Orange Prize for Fiction за 2012 г. (това е една от най-престижните награди за литература във Великобритания). Обожавам античния свят, израснала съм препрочитайки „Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун, обожавам Гърция, няма как да не се влюбя в истории, които претворяват съдбите на един от най-легендарните образи и една богиня. Като добавим, че Милър не пише, тя извайва текста си, не я пропускайте. Ревю на „Цирцея” ТУК, за „The Song of Achilles” ме домързя да напиша, а дори ми е по-любимата ми книга на Милър.

srebyrna prikazka„Сребърна приказка” от Наоми Новик (изд. „Екслибрис“), мисля че я препоръчвах на всеки склонен да изтърпи превъзнасянията ми по книгата. Дълбоко в мен дреме един нърд, който откри света на фентъзито на 18 години и оттогава това си остава любимия ми жанр. Наоми Новик преобръща добре познати приказки и герои, като създава една красива и магична история. Цялото ми хвалебствие за романа ТУК

tvoyata-perfektna-godina„Твоята перфектна година” от Шарлоте Лукас (изд. „Емас“) е книга, която ще искам да препрочитам в дните, когато съм загубила вяра и надежда, както и когато търся вдъхновение. Тази книга със сигурност ще ви накара да се замислите за своя живот и дали правите това, което обичате. Това е част от ревюто ми и в известен смисъл се превърна в пророчество за мен, защото тази година сбъднах две свои мечти в едно. Цялото ревю ТУК

„Забравена истина” от К. А. Тъкър (изд. „Ибис“), четох през зимата на английски, търсейки красива, любовна история. Тази книга стана толкова специална за мен, по толкова различни причини, лични и професионални. Джеси и Уотър разтуптяха сърцето ми, любимата ми двойка, наред с Тристан и Изолда, и Берен и Лутиен. Мога да пиша още, но ако ви е интересно, ревю ТУК

Една от книгите, които ще препоръчвам отново и отново е „Завръщане” от Яа Джаси (изд. „Orange Books“). Не се бях замисляла за робството повече от това, че е нещо ужасно. С романа на Джаси открих много неща, как и откъде са тръгнали робите за Америка, каква е била съдбата на техните наследници и колко дълго след напускането на родината, определени културни особености се запазват. Сред страниците на романа има всичко – приятелство, истинска любов, приключения, перипетии и предимно много, много мъка и нелеки житейски съдби. В края на XVIII век в Гана, две полусестри, които никога не са се виждали, биват запратени в различни посоки – едната става осигурена бяла съпруга, а другата бива продадена в робство. Яа Джаси проследява съдбата на техните наследници до наши дни. Едните остават в Гана и се сблъскват с бремето на вината на злото от робството, а другите запокитени в нова родина се борят за свобода, а после за равенство. Много мъка има сред страниците, много несправедливост. Читателят вижда съдбата на един от героите от едно поколение само в малък отрязък от време, а след това прескача и се озовава при наследника му. Понякога разбираш какво се е случило с предишните герои, а понякога това е оставено на въображението ти. Страхотна книга по много причини – великолепна история, написана увлекателно, интересни факти за робството и Гана и разбира се цял калейдоскоп от житейски истории. Бих казала, че е универсална история, която би допаднала на всеки и страхотен урок по емпатия. Ревю, уви, така и не написах. Но просто няма как за всяка прочетена книга, а и не винаги имам вдъхновения да седна и да излея мислите си.

zhenata-s-chervenoto-tefterche-31Има истории за живота и душата. Такава е „Жената с червеното тефтерче“ от Антоан Лорен (изд. Факел Експрес). В тези 192 страници е събрана есенцията за същността на живота и любовта. Историята ме накара да мечтая, да си направя вкусна вечеря, да си сипя чаша хубаво вино и след това да запиша най-съкровените си мисли в моето червено тефтерче. Понякога можеш да се влюбиш в някого без да си го срещал. Красиво, нали. Ревю ТУК

„Един аристократ в Москва“ (изд. „Изток-Запад“) от Еймър Тауълс – деликатна и красива история за силата на човешкия дух, за благородството и за радостта от живота, която успяваш да изпиташ при всякакви обстоятелства. Октомврийска революция е приключила, а с нея идват нов ред и правила. За граф Александър Ростов съдбата е отредила тъмна таванска стаичка в хотел „Метропол“, в която той ще прекара години, заточен и затворен от външния свят. Но графът ще избере да стане господар на собствената си съдба. Еймър Тауълс пише красиво и увлекателно. Романът му ще ви подтикне да се владеете повече и да погледнете с други очи на заобикалящите ви предпоставки. Хората често търсят книги, които да им помогнат да преодолеят някое препятствие или проблем. „Един аристократ в Москва“ е прекрасен избор за целта, защото не само е прекрасна и вълнуваща, но и дава чуден пример за това как да възприемаме живота. Ревю, отново, няма. Надявам се да напиша, защото тази книга си заслужава да се потопиш в нея и да ѝ се насладиш.

„На пет стъпки от теб“ от Рейчъл Липинкот (изд. „Ибис“) е книга, която препоръчах за издаване и ми е много на сърце. Убедена съм, че тепърва ще печели читателските сърца. Обещавам ви, че Уил и Стела ще ви трогнат. Въпреки тежките удари от съдбата, които са понесли героите, тяхната история ще ви вдъхнови. Ревю отново няма. Надявам се да се организирам да напиша.

 

И последно, през декември изчетох първите три книги от поредицата „Реликвите на смъртните“ на Касандра Клеър – „Град от кости“, „Град от пепел“ и „Град от стъкло“ (изд. „Ибис“). Бях леко предубедена към книгите, тъй като се водят тийн, а и все пак нека да не се залъгваме, след велики епични фентъзи поредици като „Колелото на времето“ и други обемни многотомници, летвата ми е доста висока. Но на Коледния панаир на книгата тази поредица се търсеше на щанда на „Ибис“ със системна повтаряемост, всеки ден. Затова между празниците изгълтах трите романа и бях очарована. Разбира се, имам някои забележки, все пак, ехоо Толкин, но определено Касандра Клеър знае как да пише и е изградила едно динамично приключение в интересен свят. Ревю, съжалявам, но няма. Но няма да останете разочаровани от книгите.

И това беше годината ми в книги. Възможно да е пропускам някоя. Мога да се похваля, че всички книги, които прочетох за удоволствие, бяха чудесни. Също и тези, по които работих. Но не мога да обхвана всичко и просто маркирам тези, които наистина, много, ама много, харесах.

Беше доста динамична година, с хубави и лоши моменти, но все пак това е блог за книги и не мисля, че бих могла да споделям лични неща. Така че, само ще напиша радвайте се на живота и близките си. И ви споделям любимия ми цитат от „На пет стъпки от теб“.

„Не мисли за нещата, които си загубила! Мисли за тези, които би спечелила! Живей, Стела!“

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s