„Смъртни белези” за спомен

Автор: Вероника Рот
Издателство: Егмонт България
Година: 2017
Страници: 464
превод от английски:
Заглавие на английски: Carve the Mark

Quis custodiet ipsos custodes?

„Смъртни белези“ от Вероника Рот спада към така нашумелите напоследък антиутопични романи, предназначени за тийнейджъри, чиято популярност се корени не само в широката младежка аудитория, но и във факта, че някои от тях се екранизират.

Рот е позната с успешната си трилогия „Дивергенти“, която спечели сърцата на мнозина. В новия си роман „Смъртни белези“ тя отново е стъпила върху темата за социалното неравенство, но сега освен положителния отзвук, книгата й донесе и критика. Вероника Рот беше обвинена в расизъм, тъй като описва две враждуващи нации – от белокожи и тъмнокожи (чиято държава е под диктатура). Вярвам, че целта на едно ревю е не само да представи какво се случва в книгата и какви са личните впечатления, но и да даде обективна информация за историята, автора и идеите залегнали в произведението. Ето защо ще изтъкна, че намирам подобни обвинения за безумни, не само защото действието се развива в неизвестна галактика в бъдещето, а и защото никъде в романа не се посочва и не се говори за висша раса.

Що се отнася до сюжета, действието се развива в неопределено бъдеще в неизвестна галактика, обитавана от различни народи. Една от планетите е заселена от две враждуващи нации – тези на Шотет и Тувхе, всяка със своя бит и култура и дори собствено име на планетата. Кой пръв е пристигнал е спорно, точно като въпроса с яйцето и кокошката. Всъщност борбата за територия и собственост е стара колкото света. Примери от близкото, далечното и много далечното минало колкото искате. В Шотет властва диктатура, с всички прийоми и средства на режима – изкривяване на информацията с цел манипулация на населението, забрана да се изучават чужди езици и липса на основни необходими продукти, като например лекарства. Такива са достъпни само за избрания елит, близък до властта. Все познати похвати на едно общество под диктатура. Нататък „Смъртни белези” за спомен

Advertisements

„Всичко, всичко” е любов

Автор: Никола Юн
Издателство: Ибис
Година: 2016
Страници: 320
Оригинално заглавие: Everything, Everything
превод от английски: Вера Паунова

„Всичко, всичко” от Никола Юн е сред дългоочакваните от мен заглавия, които не ме подведоха. Обичам да чета тийнейджърски романи, въпреки че понякога се чувствам твърде пораснала за тях и терзанията на героите ми изглеждат глупави. Но така върви животът – остаряваме и забравяме колко наивни и смешни сме били някога.

Вместо да ме разочарова, „Всичко, всичко” напълно ме погълна. Мади и Оли споделят перфектната тийнейджърска история с невинните трепети и първата целувка. Не всички имаме щастието да преживеем толкова искрена, чиста и леко наивна любов, но пък винаги можем да запълним празнотата с прекрасна книга като тази.

Мади е на седемнайсет години и страда от тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД), което означава, че й се налага да живее в стерилна среда. Тя никога не е напускала дома си, а единствените хора, които вижда, са майка й (баща й е починал, когато е била бебе), медицинската сестра Карла и, макар и много рядко, някой от учителите си. Ежедневието й се състои от домашно обучение и разлистване на множество книги, в които старателно надписва мечтите си.

Един ден предначертаното й битие е разтърсено от новите съседи, най-вече от момчето с очи като океан, облечено изцяло в черно. Оли е катализаторът в малкия капсулиран свят на Мади. Той пробужда желанието й за живот – да излезе навън, да вкуси и опита света отвъд стените на дома си. Общуването им започва онлайн, прераства в дълги нощни чатове и неизбежно води до предварително контролирана среща. Духът от бутилката е излязъл и за Мади няма връщане назад. Тя взема решение, което ще промени живота й завинаги. Нататък „Всичко, всичко” е любов

Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Автор: Ева Фьолер
Издателство: Ибис
Година: 2015
Страници: 376
Оригинално заглавие: Die Magische Gondel
превод от немски: Милена Моллова

Издателство „Ибис“ винаги успяват да ме изненадат с неособено известни (поне в англоезичния свят) автори, но пък за сметка на това, много добри. Като цяло, с изключениe на някои класически произведения, нямам особено широк поглед върху немската литература, но е очевидно, че съвременните им писатели има какво да предложат на читателя. „Гондолата на времето“ на Ева Фьолер е точно такава находка, в която са замесени пътуване във времето, история, приключения и малко романтика.

Седемнадесетгодишната Ана е на ваканция с родителите си във Венеция. Само че тя не се вълнува от историята, която лъха от всеки камък, и като всеки средностатистически тийнейджър най-важното нещо за нея са мобилния телефон, айпода и безжичната интернет връзка. Почивката й минава в безспирен чат и леко отегчение, докато един ден случайно не пада в Канале Гранде и е спасена на една тайнствена червена гондола. Гондолата се оказва нещо като мост към миналото, защото Ана попада във Венеция през 1499 г. Буквално е пренесена гола и боса, без идея защо е попаднала там и какво ще прави. Нататък Разходка из Венеция с „Гондолата на времето“

Любовните терзания на „Елитът“

Автор: Кийра Кас
Издателство: Егмонт България
Година: 2014
Страници:324
Оригинално заглавие: The Elite
превод от английски

„Елитът” на Кийра Кас (изд. „Егмонт България“) е доказателство, че човек трябва да чете някои книги на определена, или по-скоро в този случай, до определена възраст. Романът е продължение на “Изборът”, чието действие се развива в бъдещето, в една монархична Америка. Нататък Любовните терзания на „Елитът“

Предопределеният живот във „Везба“

Автор: Дженифър Албин
Издателство: ИК Бард
Година: 2013
Страници: 304
Оригинално заглавие: Crewel
превод от английски

„Везба” (Изтъкан свят 1) (ИК „Бард“) на Дженифър Албин е роман, който трудно мога да поставя в определена категория. Книгата спада към young adult антиутопиите, но има някои фантастични елементи. А краят й дава сериозен повод за размисъл и догадки накъде ще продължи историята. Именно поради засегнатите фантастични моменти, които дават по-голяма дълбочина, бих препоръчала „Везба” и на по-възрастната аудитория. Нататък Предопределеният живот във „Везба“

Легендата за едно бъдеще

Автор: Мари Лу
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 288
Оригинално заглавие: Legend
превод от английски

„Легендата” (ИК „Хермес“) на Мари Лу е един от най-добрите антиутопични романи, които съм чела. Цялостната атмосфера и усещане, които лъхат от книгата, са точно толкова безнадеждни и тягостни, каквито се очакват и трябва да бъдат при този жанр.

Накратко за историята. В не много далечното бъдеще Америка е разделена на две – република и колонии. Републиката е военизирана тоталитарна държава, в която има рязко разграничени две класи – богати и много бедни. На десетгодишна възраст всяко дете минава през изпитание, от чиито резултати зависи какво ще работи. Естествено бедните деца изкарват лоши резултати и се превръщат в черноработници. Нататък Легендата за едно бъдеще

The Selection

Author: Kiera Cass
Publisher: HarperTeen
Year: April 2012
Pages: 352
Language: English
series The Selection #1

The Selection by Kiera Cass is an absolutely girly book with all the excitements of first love and first break-up. The sharing between girls, the competition for the coolest guy in school and more and more emotions, experienced when you are a teen. Although the novel is advertised as a young adult dystopia, the totalitarian world built by Kiera Cass is more like a décor than real part of the plot. The story take place in the future on the territory of today’s USA, now a monarchy called Ilea. The new kingdom is divided by 8 casts and they don’t mix as every lower cast is poorer than the previous. When the prince of Ilea is mature, he must choose his wife from a lottery in which all the girls from the kingdom participated. Each girl receives an invitation to take part in the lottery and 35 are chosen by luck, and compete for the heart of the prince. The leading female character is America and her mother makes her participate in the lottery. Нататък The Selection