mech-v-buryata-rigante-1_1

Легенди и геройства в “Меч в бурята”


Автор: Дейвид Гемел
Издателство: Бард
Година: 2016
Страници: 400
Оригинално заглавие: Sword in the Storm
превод от английски: Владимир Зарков

Прочетох „Меч в бурята” (Риганте #1) на Дейвид Гемел преди няколко седмици, но бях толкова екзалтирана от книгата, че изчаках да мине малко време, преди да изложа впечатленията си, които тогава бяха обобщени във възторжените „страхотен роман“, „супер е“, „препоръчвам за четене“. Очевидно е, че съм пристрастна, но фентъзито отдавна ми е слабост и след „Колелото на времето” не съм чела нещо, което да ми хареса толкова много. Съжалявам, фенове на Дж. Р. Р. Мартин, но „Песен за огън и лед” ми идва твърде брутална и изби любимите ми герои. Освен това, Дейвид Гемел е един от писателите, които харесвам, и с поредицата си „Риганте” ме спечели, тъй като бях толкова нетърпелива, че прочетох и втората книга, а третата е на киндъла ми и скоро ще я почна.

Първо, ще разкажа малко за сюжета. Действието се развива сред народа Келтой и племето Риганте, в което се ражда Конавар, орисан за велика съдба. По своята същност Келтой, както загатва и името, са близки по бит и поминък до келтите. Почитат тайнствените богове Сиди, свързани със земята, а посветени в тайнствата са друидите.

Но отвъд морето се надига заплаха от нашествениците от Камен град, които очевидно са аналог на древните римляни. Разбитото сърце на Конавар ще го отведе право в сърцето на врага, където героят ще преживее много приключения и накрая ще се завърне сред народа си, за да го поведе към победа.

Романът носи духа на келтските легенди с приказните геройства, вълшебните предмети, дарени от своенравни богове, трагичните събития и великата съдба. Въпреки наличието на магия, тя не участва пряко в сюжета. Няма вълшебно изцеряване или битки, водени с помощта на магьосници. Гемел не спестява тежката участ на своите герои и някои от тях умират изненадващо и неочаквано. Животът е суров и труден, такъв, какъвто е бил в миналото, когато една сурова зима е водела до смъртта на по-слабите.

Дейвид Гемел е истински майстор в изграждането на своите герои, тяхното развитие и дълбочина – от главните до второстепенните. Очевидно е, че вдъхновението за романа е дошло от римските завоевания и келтите, като се почне от имената, та се стигне до напитката уисге, каменните кръгове, празниците Самаин и Белтин.

Темите, засегнати в книгата, са свързани с безсмислието на войната, омразата, която води само до омраза, и съдбоносните последствия на отмъщението и гнева. Много интересен образ е богинята Моригу, която отначало изглежда жестока, но зад нейните наглед безмилостни действия има причина. В продължението „Среднощен сокол” (издателство „Бард“ планира да го пусне на пазара през април тази година) се разкриват мотивите на боговете, значението на тайнствените кръгове и къде точно се развива действието. За да не разкривам повече, ще споделя само, че част от подозренията ми се оказаха верни, но не всички въпроси получиха своя отговор. Предполагам, че ще се изяснят в последните две книги от поредицата.

„Меч в бурята”, както и „Среднощен сокол” (Риганте #2), може да се чете самостоятелно и макар да остава с отворен край, не завършва с обрат или герои, впримчени в заплетена ситуация. Ако харесвате историческото фентъзи, то романът е точно за вас.

Още едно мнение можете да прочете при Траяна в „Приумици“.
Ревюто е публикувано в Аз чета.

Advertisements

Публикувано от

One thought on “Легенди и геройства в “Меч в бурята””

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s