legendata

Легендата за едно бъдеще


Автор: Мари Лу
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 288
Оригинално заглавие: Legend
превод от английски

„Легендата” (ИК „Хермес“) на Мари Лу е един от най-добрите антиутопични романи, които съм чела. Цялостната атмосфера и усещане, които лъхат от книгата, са точно толкова безнадеждни и тягостни, каквито се очакват и трябва да бъдат при този жанр.

Накратко за историята. В не много далечното бъдеще Америка е разделена на две – република и колонии. Републиката е военизирана тоталитарна държава, в която има рязко разграничени две класи – богати и много бедни. На десетгодишна възраст всяко дете минава през изпитание, от чиито резултати зависи какво ще работи. Естествено бедните деца изкарват лоши резултати и се превръщат в черноработници.

Дей се е провалил на изпитанието си, избягал е и се е превърнал в един от най-търсените престъпници на републиката. Но за бедните той е като Робин Худ. Негова пълна противоположност е Джун, произхождаща от богато семейство, единствената постигнала максимален резултат на изпитанието си. Дей бива обвинен за убийството на брата на Джун и пътищата им са обречени да се пресекат. Но няма да разкривам повече, за да не развалям удоволствието от четенето. Последно, само ще спомена, че ще прехвръкнат романтични чувства между двамата.

day_s_face

Мари Лу успява да предаде брилянтно мрачната атмосфера на едно тоталитарно общество и на моменти дори ми ставаше доста тягостно, докато четях описанията в затвора. Определено е авторка, която не спестява на героите си неприятни преживявания, както и незавидната участ на техните близки. Няма щастлив обрат в последния момент за някои от образите. И колкото и да натъжаваше това душата ми, обичаща „и всички заживели щастливо”, точно тези моменти допринасяха за още по-голямата реалистичност на романа.

Действието се развива през погледа на Дей и Джун, като главите се редуват с разказ на събитията от първо лице на единия от двамата. Така читателят успява да се доближи и опознае вътрешния им свят и, разбира се, да им симпатизира. Макар че, признавам си, мен лекичко ме подразни Джун, видя ми се твърде жестока на моменти, но именно показването нейната гледна точка я спаси от това да не ми хареса. Дей, от своя страна, е изцяло и напълно положителен образ, който е успял да остане чист и неопетнен след всичко преживяно и няма как да не спечели сърцата ви.

И двамата герои носят една трагичност, която е присъща за мангата и аниметата, което може да се обясни с азиатския произход на авторката. А ако се разгледат рисунките в сайта на Мари Лу, това сходство се потвърждава. Има и други дребни детайли, които навяват за подобни асоциации. Това ме кара да очаквам по-различно развитие на историята и не така стандартна щастлива развръзка накрая. Но предстои да научим. Това е само първа книга от трилогията. Има още доста въпроси и загадки, които да бъдат разкрити. Така и не става ясно защо Америка се е разделила и защо републиката и колониите воюват, а миналото на страната очевидно се пази в тайна. Ще се разбере ролята на заразата, която върлува из бедняшките сектори в Лос Анджелис.

Аз очаквам с нетърпение следващите две части и се надявам Хермес да не се бавят с тяхното издаване, предвид че книгите вече са излезли на английски.
Завършвам с кратък трейлър на „Легендата”, който се надявам да ви вдъхнови да си вземете книгата.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

2 коментара към “Легендата за едно бъдеще”

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s