lyubovta-idva

„Любовта идва”… винаги


Автор: Мария Донева
Издателство: Жанет 45
Година: 2016
Страници: 66

Зимата е най-неприятният за мен сезон и обикновено ме подтиква да се разведрявам с книги, навяващи за топли дни и дъхави нощи. Ако има нещо, което да ми носи това усещане, то е поезията на Мария Донева. Последната й стихосбирка „Любовта идва” (изд. „Жанет 45“) ме пренесе на по-уютни и хубави места.

Мария Донева е една от любимите ми български поетеси, защото има произведение за всяко мое настроение. Творчеството й сякаш улавя и капсулира някои от най-щастливите ми детски спомени – за горещи лета с аромат на липи и свобода. Още с едно от първите й стихотворения в „Любовта идва“ ми се прииска да се сгуша в нейната тъга.

А съществува ли тъга без радост и не са ли те двете страни на една и съща монета? Ще оставя стиховете й сами да ви отговорят.

Тъгата кротко си стоеше
в един заглъхнал ъгъл.
Безкраен пухкав шал плетеше.
Кой беше я излъгал,

че ако чака и мълчи,
ако е търпелива,
ако по нищо не личи,
че диша и е жива,

ще стане Най-добра тъга,
ще е от мед по-сладка…
Тъгата чакаше – кога.
Дали ще е за кратко?

Ще я обикнат ли? Дали
ще я прегръщат често?
Дали ще спре да я боли?
Ще стане ли по-лесно?

Във ъгъла й захладня.
Тя шала си наметна.
А после някой я видя
и въздухът просветна.

И този някой я прие.
С гласа си я изрече.
Тя не усети от кое,
но не тъжеше вече.

Уж беше същата тъга,
а с нова, зряла сладост,
по-леко дишаше сега,
приличаше на радост,

разсея се, подскочи чак,
парче сладкиш си резна,
издиша всичкия си мрак,
засмя се и изчезна.

Мария Донева успява да опише мъката и тъгата по най-красивия начин и често радостта е горчива, а мъката – сладка. Вечният кръговрат като че ли е и основният мотив в стихосбирката – след всяка зима идва пролет. За себе си приемам алегоричния образ на лятото като разгара на любовта, а зимата като края й. Или още по-общо, лятото като разгара на живота ни, а зимата като края на жизнения ни път.

Поезията е много лично и интимно преживяване, затова и тълкуването й е спрямо нашите лични истории и емоционалност. И все пак мога убедено да заявя, че всеки би се намерил сред страниците на „Любовта идва” – както самотната любима, така и градската принцеса. Срещат се стари и разцъфващи любови, вълшебно лято и надежда за ново начало. Мария Донева описва живота с неговите горести и радости, от зараждането до финала му, с големите и малките моменти.

А в този зимен ден аз оставам в очакване на пролетта с любимото ми стихотворение от „Любовта идва“ 🙂

Когато цъфнаха бадемите,
една въздишка – от големите,
от немите, от най-разкошните –
се претъркули по небето.
Олекна въздухът, и хората
си разсъблякоха умората
и страховете – полунощните.
И се усмихнаха. И ето:

след ден ще се завърне зимата,
и междучасието в климата
ще свърши. Ала до тогава
ще си припомним лекотата,
с която вкусно се целувахме.
Скръбта, с която се сбогувахме.
И нежността – че продължава.
Ще си разпролетим сърцата –

заради храбрите бадеми.

Ревюто е публикувано първо в Аз чета

Реклами

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s