kraliat na zimata

Кралят на зимата


Автор: Бърнард Корнуел
Издателство: Абагар
Година: 1999
Страници: 424
Оригинално заглавие: The Winter King (The Warlord Chronicles)
превод от английски: Сашка Георгиева

Обичам от време на време да препрочитам любими книги. От една страна, защото, наистина са ми любими, от друга, винаги откривам нещо ново и дори мога да възприема по друг начин някой противоречив герой. Затова отново реших да си припомня трилогията „Сказание за Артур” на Бърнард Корнуел, в която авторът дава исторически поглед на небезизвестната легенда за крал Артур, кръглата маса и приключенията на неговите рицари.

„Кралят на зимата” е първата книга от трилогията, в която историята на легендарния владетел бива разказана от Дерфел, един от Артуровите рицари. И тук е мястото да предупредя, че няма дракони, еднорози и всякакви други знайни и незнайни митични създания. Ако очаквате красив разказ за рицари спасяващи дами в беда и невероятни приключения, вероятно ще се разочаровате. О, битки има и то много, но те са кървави и реалистични до най-малката подробност.
Бърнард Корнуел описва Англия такава каквато е била през 5 век, изоставена от римляните територия, разделена на малки кралства, враждуващи помежду си, когато не отблъскват саксонските нападения. Или описана през погледа на Галахад:

Ние не можем да строим като римляните. Не можем да строим нито толкова високо, нито толкова красиво. Не можем да правим пътища, не можем да правим канали, не можем да правим акведукти. (Аз дори не знаех какво е това акведукти, но си замълчах, защото Кълхуч доволно хъркаше до мен.) — Римляните са строели цели градове — продължи Галахад, — градове, които са били толкова големи, че за да стигнеш от единия край на града до другия можеш цяла сутрин да вървиш и през цялото време ще стъпваш върху подредени, равни камъни. В онези времена човек можел със седмици да върви и пак щял да бъде на римска земя, да се подчинява на римските закони и да чува езика на римляните. А виж сега тази земя — махна Галахад с ръка към нощната тъма. — Само мрак. И той се разпростира, Дерфел. Мракът пълзи и поглъща Арморика. Беноик ще изчезне, а след това Брослианд, а след Брослианд, Британия. Вече няма да има закони, няма да има книги, музика, правосъдие, само отвратителни мъже около димящи огньове, които мислят само кого да убият на следващия ден.

И все пак в мрака, във време, за което е имало малко писмени свидетелства, името на един човек се превръща в нарицателно за справедливост и става легенда. Да, Артур, който ако се съди по оставените доказателства е бил реална историческа личност. Не, крал, а много добър военачалник. Този Артур описва Корнуел. Човек с визия за бъдещето и борещ се за справедливост в един свят, в който властва само силата на меча. И все пак, той е човек, който прави грешки, има своите слабости, но те избледняват пред силата на неговата мечта за обединена Британия. Наред с него се появяват образите на Мерлин, Моргана, Нимю, Ланселот, Галахад, Гуинивиър и още много други, свързани с легендите за Кръглата маса. Всички те носят своите мечти, надежди, стремления, правят грешки, а постъпките им засягат бъдещето на цяла Британия. The Winter King

Действието се развива на интересна сцена, в която са намесени политически интриги, религиозни борби и нашествия от чужд народ. Това е сурово време, в което милостта е слабост, а жестокостта е просто начин да оцелееш. Корнуел не прави реверанси нито към древната друидска религия, нито към християнството и двете са разголени и отрезвяващи всякакви романтични представи, които може да сте имали. Наред с човешките жертвоприношения, включващи доста кървавото гадаене по разпилени вътрешности, шества християнската нетърпимост и невежество.

Независимо, че знаете как свършва всичко, разказът на Корнуел е толкова притегателен и плавен, че не ви оставя да си поемете дъх, докато не прочетете и последната страница. Няма как да не се очаровате от пълнокръвния образ на Мерлин, който въпреки че в тази книга се появява за кратко, го прави незабравимо. А Гуинивиър няма да ви остави безразлични, независимо дали ще ви очарова или отблъсне, а възможно е и двете.

Като втора сюжетна линия е историята на самия Дерфел, който някога е бил включен в легендите за крал Артур, но времето е изиграло своята роля и лека полека неговия и други образи просто са отпаднали. Затова не пропускайте бележките на автора в края на книгата, тъй като дават много полезна информация за легендата за крал Артур и оставените писмени доказателства за него и за времето, което описва.

За съжаление книгата е изчерпана отдавна и може да се намери само из антикварните книжарници и библиотеките. А си заслужава да бъде преиздадена.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s