pisma-do-martvite-s-lyubov

Да се спасиш с „Писма до мъртвите с любов”


Автор: Ава Дилийра
Издателство: СофтПрес
Година: 2015
Страници: 304
Оригинално заглавие: Love Letters to the Dead
превод от английски: Александър Маринов

„Писма до мъртвите с любов“ от Ава Дилийра е от онези young adult романи, които представят мислите, терзанията и тревогите на тийнейджърите много точно. Успяват да предадат прости, но силни послания, без да са претенциозни или досадни. Същевременно книгата е тъжна, без да е мелодраматична.
Сюжетът се върти около 15-годишната Лоръл, която в началото на учебната година получава домашно по литература да напише писмо до мъртъв човек. И така започва всичко. Лоръл не предава писмото си, което е адресирано до Кърт Кобейн, а продължава да пише нови писма до различни починали известни личности. И лека полека нейната история се разгръща.

Разбираме, че по-голямата й сестра Мей е умряла шест месеца по-рано, родителите й са разделени, а тя е избрала да учи в ново училище, в което никой не я познава. Лоръл се опитва да намери себе си, да преодолее загубата на сестрата, която е обожавала и е за която е вярвала, че знае и може всичко. Тя все още преживява раздялата на родителите си и липсата на майка си, която е абдикирала и е заминала в друг щат. Наред с това я тревожат типичните тийнейджърски вълнения – откриването на приятели и собствено място, както и първата любов.

Лоръл адресира писмата си до Кърт Кобейн, Джуди Гарланд, Хийт Леджър, Амелия Еърхарт, Ейми Уайнхауз, Ривър Финикс и изборът й не е случаен. Повечето от тях са имали свои собствени демони и са загинали преждевременно, често от свръхдоза. Позовавайки се на факти от биографията им, Лоръл се асоциира с тях и среща утеха, но най-вече събира сили да разкрие най-мрачните си страхове, най-съкровените си мисли и желания.

Въпреки че книгата е в жанра young adult и третира теми, които обхващат точно юношеската група, много от другите проблеми, които са засегнати, не подлежат на възрастово разграничение. Загубата на близък и обичан човек, която винаги е тежка и трудна за преодоляване. Дългият процес на търсене и откриване на собствената идентичност, който не приключва с навършването на пълнолетие и може да продължи дори до края на живота на човек. Романът има толкова добри цитати, свързани с това, че няма как да пропусна да споделя поне един.

Но никой друг не може да те спаси, не истински. Не и от теб самата. Заспиваш в края на гората, а вълкът се промъква между дърветата. Надяваш се, че някой ще те събуди. Или че ще го прогони. Или че ще го гръмне. Накрая обаче осъзнаваш, че вълкът е вътре в теб. И тогава ти става ясно. Не можеш да му се изплъзнеш. Дори някой да те обича, той не може да убие вълка, защото той е част от теб. А този някой вижда на него твоето лице. И не би натиснал спусъка.

Историята в „Писма до мъртвите с любов“ е идеален пример за това как едно събитие може да доведе до поредица от други и накрая да завърши със смърт, точно като падането на една плочка от домино успява да бутне останалите в редицата пред себе си. Раздялата на родителите е именно тази фатална плочка, от която започва всичко.

За меломаните романът ще е истинска наслада, заради всички споменати песни, които придават допълнителна дълбочина и емоция на историята. Аз открих за себе си поетесата Елизабет Бишъп и нейното „Едно изкуство“ сега заема специално място сред любимите ми стихотворения. Убедена съм, че „Писма до мъртвите с любов“ ще допадне и на най-претенциозния читател, защото всеки ще намери нещо, което да докосне тънка струна в душата му.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s