wildalone

Българският фолклор и старогръцката митология се преплитат в ‘Wildalone’ на Краси Зуркова


Автор: Краси Зуркова
Издателство: William Morrow (импринт на HarperCollins)
Година: 2015
Страници: 384
Оригинално заглавие: Wildalone

Когато Алекс пусна във фейсбук пост относно романа на Краси Зуркова, чудейки се дали български автор досега е бил публикуван от HarperCollins, бях безкрайно изненадана. Защото, въпреки че имаме успешни автори, които са популярни в чужбина и са удостоени с престижни награди, истината е, че нямаме писател, чийто дебютен роман да бъде публикуван от издателство от такава величина. Още повече – Wildalone излиза с твърди корици, а това се прави само за бестселърите и най-добрите романи. Бях изключително заинтригувана от книгата и имах честта да я прочета броени дни преди премиерата й в световен мащаб.

В Wildalone Краси Зуркова вдъхва живот на едни от най-прекрасните и тайнствени създания от българския фолклор, а именно самодивите. Историята се завърта около 18-годишната българка Теодора Славин, виртуозна пианистка, която, благодарение на своя талант, е приета в престижния Принстън. Малко преди да отпътува за Америка, тя научава, че е имала сестра, Елза, която преди 15 години също е заминала да следва в Принстън. Няколко месеца след заминаването си обаче Елза е намерила смъртта си при неизяснени обстоятелства, а крайно изненадващият факт е, че тялото й е било откраднато от погребалния дом.

Естествено, любопитството на Тея, както я наричат всички в Америка, е събудено и тя иска да разбере повече за сестра си и за мистериозната й смърт. Тея започва бавно да разплита образа на енигматичната Елза, която е била необяснимо запленена от митовете за самодивите. Междувременно Тея се запознава с братята Рис и Джейк, към които е привлечена. Те също ще се окажат част от загадката и цялата тайнственост, която заобикаля сестра й. И като фон на цялата история звучи музика, много, много музика.

Краси Зуркова създава една завладяваща история, в която се преплитат български фолклор и старогръцка митология. Първите глави на романа, както и неписаните правила и тъмните тайни на Принстън (о, да, има и такива, и те съвсем не са плод на нечие въображение) твърде вероятно са част от личния опит на Краси. Самата тя е следвала в Принстън, затова и всичко написано звучи толкова достоверно. Тук и там, през очите на Теодора, се усеща емигрантска нотка. Липсата на родината и културният сблъсък са засилени още повече от факта, че героинята е попаднала сред затворения елит на висшето общество в Америка. Няколковековните традиции, парите, властта и влиянието вървят с арогантност, високомерие и незачитане на правилата.

Свръхестествените елементи също са пресъздадени невероятно умело. Самодивите, преданието за Орфей и Евридика, Тракийският орфизъм и Дионисиевите мистерии надграждат достоверността на историята по-доста оригинален начин. Но пък е запазен и предаден духът на трагизъм и обреченост, които съпровождат тези предания и легенди. Атмосферата в романа е мрачна и нагнетяваща, каквато и трябва да бъде при подобна тематика и загадки.

Единствената слабост на книгата е любовният триъгълник. Връзките между Тея, Рис и Джейк не са добре развити в началото. Липсва надграждане на взаимоотношенията, върху които следва да се създаде любовната интрига. Сякаш изведнъж Тея се влюби и в двамата, както и те в нея.

Дебютният роман на Краси Зукова отдава заслужено място на българския фолклор, което за мен е един от най-големите му плюсове. Знаете, че всяка година излизат огромно количество книги за вампири, върколаци, елфи, феи и други създания, взаимствани предимно от западноевропейския фолклор. Автори като Рик Риърдън пък засилиха интереса към гръцката митология и почнаха да се появяват истории, свързани с древногръцките богове. И въпреки че пресъздаването на някои от по-горе изброените създания понякога е доста изопачено, литературата успява да провокира любопитството на читателите към първообразите, да ги накара да потърсят повече информация и да посегнат към оригиналните легенди. Именно затова вярвам, че Wildalone ще събуди интерес към българския фолклор и ще отвори път на още много наши талантливи писатели, които все още са познати само в България.

Макар че романът не е обявен като част от поредица, краят остава отворен и аз се надавам, че Краси Зуркова ще ни зарадва с продължение, което, не се и съмнявам, ще бъде не по-малко завладяващо.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s