devi-ritsari-kralitsi

Средновековни и ренесансови „Деви, рицари, кралици“


Автор: Миглена Николчина
Издателство: Жанет 45
Година: 2014
страници: 204

Средновековието за мен е един от най-интересните и пленителни периоди от човешката история. Това е време, което поразява със своята противоречивост. Епоха на жестокост и груба сила, но същевременно родила най-висшите идеали, които познаваме и до днес – рицарят на бял кон, спасяващ девици и борещ се за справедливост, и куртоазната любов. А именно от семената на тези образи се раждат едни от най-големите шедьоври на Ренесанса.

Тези теми изследва и анализира Миглена Николчина в своята книга „Деви, рицари, кралици (Любовта в литературата на Средновековието и Ренесанса)”. Това са петнадесет есета, които разглеждат ролята на жената през Средновековието, образите й извън общоприетото й място в обществото, зараждането на куртоазната любов и сонета и възхода на изкуството през Ренесанса.Книгата засяга и една от любимите ми теми, тази за гоненията на вещици, и тук ще споделя един интересен цитат:

В крайна сметка цялата драма около гоненията на вещици опира около един важен спор относно човека и неговото право на знание. Вещицата – вещата, знаещата – си позволява да знае повече, отколкото е положено, и тъкмо това нейно знание (според една старинна метафора, която отъждествява знание и плътско обладание) в очите на обвинителите се явява като нагло съвкупяване със свръхестествена демонична сила.

Няма да изреждам всичко, на което се е спряла Миглена Николчина. Тя е обхванала някои от най-значимите творци на Средновековието и Ренесанса, техните модели за вдъхновение и понякога доста сложни (за съвременните представи) любовни взаимоотношения, разгледани като път към божественото. Несъмнено ще видите образа на Дон Кихот по нов и задълбочен начин, и то така, че да ви се прииска отново да прочета книгата (поне аз със сигурност отново ще посегна към нея).

Николчина разглежда и творческата непризнатост на писателките и поетесите, които остават недооценени и забравени само защото са жени. Погледнато от съвременна гледна точка, напълно несправедливо отредената им роля в обществото, в което най-ярките фигури сред жените в средновековната и ренесансовата литература са най-често монахини или куртизанки, във всеки случай жени, избегнали брака. Въобще, да си била жена в онова време не е било лесно.

За да четете тази книга, трябва да имате афинитет към историята и по-специално средновековното и ренесансовото изкуство, както и една основна база информираност за творците от онова време. За първи път ми влязоха в употреба познанията по френска литература, спомените за „Дон Кихот” и „Ад”, но на Данте, не на Дан Браун. Ако все пак се почувствате изгубени, не се притеснявайте, в края на книгата има кратък речник на имената.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s