parfyumyt

Най-неповторимия парфюм на света


Автор: Патрик Зюскинд
Издателство: Унискорп
Година: 2007
Страници: 248
Оригинално заглавие: Das Parfum: Die Geschichte eines Mörders
превод от немски: Юрия Симова

Ще започна с това, че „Парфюмът. Историята на един убиец” на Патрик Зюскинд не е книга на ужасите, нито пък съдържа детайлни описания на човешки разчленявания, мъчения и прочее подобни страхотии. Пиша това, тъй като попаднах на доста разнородни мнения и нежелание да се прочете книгата, именно заради очакваните ужаси. Всъщност романът трудно може да се сложи в определена категория или жанр. Но със сигурност, ако го започнете, няма да го оставите докато не прочетете и последната страница. Историята е написана изключително завладяващо и се чете на един дъх.

Сюжетът едва ли има нужда от представяне, Патрик Зюскинд описва живота на Жан-Батист Грьонуй, роден във Франция през ХVІІІ в. и притежаващ уникално обоняние. Освен усета за всички заобикалящи го миризми, той може да подуши индивидуалния аромат на всеки човек. Това му качество му помага да се измъкне от мизерията и мръсотията, в която е роден и живее и да се превърне в най-великия и неизвестен парфюмерист на света. Надарен (или озлочестен) с този талант, Жан-Батист Грьонуй не притежава единственото нещо, което иска, а именно собствен аромат. Едва ли има по-голямо нещастие за човек способен да помирише всичко, дори това, отвъд възприятията на обикновения човек. Липсата на аромат го обезличава, лишава от човечност и ярка индивидуалност. Зюскинд разгръща идеята за уникалния аромат на всеки човек, който определя неговата личност и притегателна сила за околните. Всъщност теория, която се експлоатира, при това доста успешно. Защото докато четях, си припомних един далечен разговор с мое бивше гадже, в който той твърдеше, че ме е спечелил, защото се пръскал с парфюм, съдържащ феромони, които не се усещат, но оказват своето действие. Точно като парфюма, който Грьонуй създава. Не знам дали е вярна тази теория за уникалната миризма на всеки човек, заради която се привличаме и влюбваме в определени хора, дали някои са по-харесвани и привлекателни (нека бъде дори харизматични), заради своята ароматна аура. При всички положения романът породи такива въпроси в мен и ми беше много интересно да проследя създаването на парфюма, направен от човешки миризми. Зловещо и същевременно гениално. Парфюм, който дава власт и любов.

Би следвало да изпитаме само и единствено отвращение към Грьонуй, но някак си аз не можах да остана само с тази емоция. Съжалих го, защото му е отказано едничкото нещо, което желае, а и което ще го направи човек и ще го отличи в един свят, в който всеки има свой мирис. Патрик Зюскинд се е справил великолепно в създаването на интригуващ образ, който едновременно разпалва въображението и отблъсква.

Книгата има и още един плюс, заради описанието на парфюмерийното изкуство, за което имах само бегла представа. Информацията за получаването и дестилацията на ароматите ми беше много интересна. А разказана от Зюскинд е все едно си там и усещаш цветните аромати и парфюмите, които се създават.

Дори и да не мислите, че това е вашата книга, разгърнете страниците й и започнете да я четете. Ако ви хареса, то историята ще ви погълне още с първите редове и няма да можете да я оставите, точно както стана с мен.

Вижте още ревюто на Дани Димчева в Аз чета, както и ревютата в Книголандия, Книжен Петър, Литературата Днес и Myreadersdiary’s Blog.

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s