retsepti-za-savarshen-brak

„Рецепти за съвършен брак” НЯМА


Автор: Кейт Кериган
Издателство: Кръгозор
Година: 2015
страници: 238
Оригинално заглавие: Recipes for a Perfect Marriage
превод от английски: Татяна Виронова

Това сигурно е сред най-дълго обмисляните ми ревюта, защото се намирам в един от редките случаи, когато ми се иска да кажа много неща, но все пак трябва да сдържа ентусиазма си и да се вместя в нормалните рамки за дължина на текста. Навярно е малко странно да отделям толкова внимание на книга, която попада някъде в графата между чиклит и кулинарен роман и не разглежда философски проблеми, свързани с развитието на човечеството. И все пак се нарежда сред романите, които оставят ярък спомен в съзнанието.

И след тази прелюдия, както сигурно сте се досетили, „Рецепти за съвършен брак” (изд. Кръгозор) разглежда брака, без да потъва в пространни и депресиращи размишления, но и без да му придава излишна розовост. Всъщност повечето чиклити завършват с брак (или предложение за такъв), а Кейт Кериган е решила да покаже какво се случва след заветното ДА.

Главната героиня Треса е модерна и успешна жена, чийто живот е напълно удовлетворителен, само че наближава четиридесет, а все още е сама. След кратка и страстна авантюра с Дан, домоуправител в сградата, където живее, тя прибързано приема предложението му и двамата се женят. Но Треса започва да се измъчва от типичните женски съмнения. Той ли е правилния мъж за мен? Защо всички малки дребни негови навици ме дразнят? И не би ли следвало голямата любов да не забелязва такива неща?

Накратко, пълни глупости, които не се подходящи за жена с житейски опит, която би следвало да се е осъзнала в личен план. Но живеем в консуматорски свят, в който всичко идва идеално, лъскаво, готово за употреба и може да се смени при най-малкия проблем. Само че бракът не е нещо, което можеш да върнеш, като дреха, която си установил, че не ти стои толкова добре, колкото в магазина. Истината е обаче, че жените имат такива терзания, а какво и защо се случва така е повод за други книги и други размишления. И тук е моментът да вмъкна, че независимо от заглавието тази книга е най-подходяща за необвързани жени, които тънат в нелепи заблуди и романтични илюзии, а не за хора с дългогодишни взаимоотношения, били те женени или не.

Треса продължава да живее в емоционален хаос и да се връща в спомените си към връзката на своите баба и дядо. В нейните очи бракът им е бил перфектен и тя винаги е искала да има такъв. Преди сватбата й майка й подарява дневника на Бернадин (баба й), от който постепенно става ясно, че не всичко е била така идеално, както е изглеждало в очите на Треса.

Когато Бернадин е била на шестнадесет, се е влюбила дълбоко, искрено и всеотдайно, както обикновено става, когато се случва за първи път. Тази любов, макар и неуспяла да стигне щастлив край, преследва Бернадин години наред. Тя сключва уреден брак с Джеймс, местния учител в малкото ирландско градче, от което са и двамата, и изгражда живота си с него. Книгата проследява паралелно историите на Бернадин и Джеймс и първата година от брака на Треса и Дан.

И понеже това е и един вид кулинарен роман, сред страниците може да се намерят много интересни рецепти от ирландската кухня, която, макар и да не притежава изтънчеността на френската, е не по-малко вкусна. Кейт Кериган е обвързала рецептите с брака по доста оригинален начин, който никога не би ми хрумнал. Търпението, постоянството и любовта, необходими за създаването на нещо вкусно, са също толкова важни и в семейството.

„Рецепти за съвършен брак” не дава рецепти за това как бракът ви да е идеален, нито пък е гениално откровение. Романът проследява две романтични истории, развиващи се в миналото и настоящето, които показват как можем сами да се заблуждаваме какво искаме и какво е любовта. Кейт Кериган е успяла да вмъкне някои истини за живота и брака в един по-лековат формат. Бих препоръчала книгата на всички жени, които все още са в търсене на онази магнетична голяма любов, която ще разтърси света им, защото за мен това е по-скоро история за илюзиите, които таим в себе си, а не за това как се гради един брак. Аз лично останах очарована от романа, дори и да не успях съвсем да се идентифицирам и видя в Бернадин и Треса.

Ревюто е публикувано в Аз чета

Advertisements

Публикувано от

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s