Ами ако можехме да променим миналото?

Автор: Христо Раянов
Издателство: Софтпрес
Година: 2016
Страници: 128

Предполагам, че поне веднъж в живота всеки си е задавал въпроса „Ами ако… бях избрал това или бях отишъл еди къде си… приел еди -коя си работа, избрал/а Пешо(ка), а не Калин(ка)“ и така нататък, в един порочен и безкраен пир на самосъжалението. Истината е, че животът е низ от решения, външни влияния и просто случайна (или не) подредба на събитията. Да се ровим в миналото едва ли има голямо значение, просто защото машината на времето още не е изобретена, а и да беше, едва ли щяхме да можем да променяме събитията. Но това е тема на друг разговор.

В “Ами ако? България на три морета” Христо Раянов се е заел със задачата да даде отговори на извечни въпроси, тормозещи една голяма част от българския народ, която вярва, че страната би се намирала в една блажена утопия на царящи мир, любов и разбирателство НА ЦЕЛИ ТРИ МОРЕТА, ако например бяхме освободени от друга държава, или пък България никога не бе завладявана от Османската империя. Отсега ви казвам – то е ясно, то разцвет, то Ренесанс, то култура, то нямаше да има равни като нас. Нататък Ами ако можехме да променим миналото?

Advertisements

Второто пришествие настъпва с „Фадър наш”

Автор: Манос Вуракис
Издателство: Colibri
Година: 2015
страници: 408
Оригинално заглавие: Φάδερ Ημών
превод от гръцки: Мая Храховска

„Фадър наш” на Манос Вуракис ме привлече още с корицата си, а краткото резюме отзад ме убеди в гарантираното забавление сред страниците. Харесвам романи, заиграващи се с идеята за християнството (или религията като цяло) и широкото поле за интерпретации, които дават. „Фадър наш” не само отговори на очакванията ми, но и ги надмина десетократно.

Манос Вуракис е дал свобода на въображението си и е създал комедия на абсурда, в която вторият син на Господ, Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е пратен на земята, за да осъществи Второто пришествие с модерни методи. Джес не е особено очарован да бъде натоварен със задачата да се разправя с жителите на планета, която е в периферията на Божието внимание, но няма особен избор и затова се заема да „направи лифтинг на християнската вяра, а всекидневният личен контакт с ближния ще стане следващата ориджинал мода на религиозния лайфстайл.”.

Той обаче няма намерение да го прави в лишение и аскетизъм като брат си, Иисус, затова търси просветление сред лукса на хотел Риц и се обгражда с единадесет + 1 апостолки, всичките с физика достойна за модния подиум. Планът му обаче не потръгва съвсем успешно, затова се налага да използва малко чудеса, които да убедят хората в неговата мисия и произход. Всичко това е съпроводено с много смях, но и остра критика срещу консуматорското общество. Въображението на Вуракис наистина не знае граници и пародирането на известни моменти от Евангелието ме разсмяха и оставиха с отворена уста. Като прословутия епизод с нахранването с хляб и риба, в който тук хората бяха буквално посипани с хамбургери и кока-кола.
Нататък Второто пришествие настъпва с „Фадър наш”

Да откриеш, че „Щастието е чаша чай с теб”

Автор: Мамен Санчес
Издателство: Хермес
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: La felicidad es un té contigo
превод от испански: Ивинела Самуилова

„Щастието е чаша чай с теб“ на Мамен Санчес седя в купчината ми за четене почти година и все чаках подходящия момент да я започна. Краят на лятото, а после дъждовната английска есен и зима хич не ме предразполагаха за слънчева Испания, която сякаш щеше да ми се изсмива в лицето на фона на вятъра и дъжда. Но дойде пролетта и реших, че е крайно време за нещо топло и оптимистично със съвсем лека щипка тайнственост. И книгата ми донесе точно това настроение на оптимизъм и веселие, които търсех.

Заедно с Атикус Крафтсман се пренесох от студена Англия в топла Испания в малкото издателство „Либрарте“, с неговите пет служителки – Берта, Асунсион, Мария, Габи и Солеа. Всъщност Атикус е син на собственика на издателството, което е част от „Крафтсман & Ко“, и е натоварен с неприятната задача да затвори „Либрарте“. Само че жените поемат нещата в свои ръце и съставят план за отвличане на вниманието, който включва стари поеми и гореща Андалусия. Красивата Солеа е натоварена със задачата да развлича Атикус, докато останалите се опитат да направят „Либрарте“ печелившо. Разбира се, любовта се намесва, причинявайки малко объркване, и Атикус изчезва, което води до полицейско разследване и нови усложнения, но в крайна сметка всичко се подрежда.

„Щастието е чаша чай с теб“ е от книгите, които се четат за часове и те оставят ведър и оптимистично настроен. Мамен Санчес пише леко, с фино загатнат хумор. Това си е женски роман, който ще бъде разбран и оценен предимно от дамите. Най-малкото всяка една може да се припознае напълно или отчасти в образите на петте героини. Почти всички роли на жената са обхванати чрез тях – старата мома, уморената и неоценена майка, разведената, влюбената, копнееща за деца и свободната. Пък и това е история, в която се водиш от емоциите, не от разума, и нещата се решават по съдбовен и интуитивен път. Нататък Да откриеш, че „Щастието е чаша чай с теб”

Уве, човекът с голямо Ч

Автор: Фредрик Бакман
Издателство: Сиела
Година: 2014
Страници: 296
Оригинално заглавие: En man som heter Ove
превод от английски: Цветана Гечева

Винаги се стремя да съм обективна в ревютата си, защото искрено вярвам, че всяка книга си има своите читатели (освен някои изключения) и дори мен да ме е оставила по-скоро със смесени чувства, не означава, че няма да се хареса на друг. Разбира се в крайна сметка това е лична гледна точка и винаги се разбира дали историята те е запленила или не. Но днес ще напиша едно изключително емоционално ревю за „Човек на име Уве” (изд. Сиела), защото това е книга за човека с голямо Ч. За това как не бива да забравяме да сме хора, дори и в най-тежките моменти. И защото, не на последно място, тази книга ме разплака. А след безброй прочетени истории, това вече не е толкова лесно.

Ако още не сте чули и разбрали кой е Уве, ще ви го представя. Уве е темерут и то от най-лошите. Точно от този вид, който ще ти скъса нервите, ако случайно се озовете заедно в магазина. При това е и мърморко. Не го искате за съсед, ще ви обяснява при всеки удобен (и не толкова удобен) случай за правилата и тяхното спазване. И така, вече не го харесвате със сигурност, но грешите. Защото при Уве думите и делата се разминават. Колкото по неприветлив, сърдит и намръщен е отвън, толкова по-благородни са неговите постъпки. Нататък Уве, човекът с голямо Ч

Английският съсед

Автор: Михаил Вешим
Издателство: Сиела
Година: 2008
Страници: 194

След като завърших „Руският съсед” на Вешим, трябваше задължително да прочета по-ранния му роман с подобно заглавие, в който обаче другоселецът е от Англия. И така подхванах „Английският съсед” (изд. Сиела), чиято история е сходна с тази от „Руският съсед”, само че фокусът е под друг ъгъл. Тук Джон от Манчестър бяга от големия град и дъждовното английско време, за да се засели в китното село Плодородно. Той обаче не е подготвен за това как се случват нещата в България и неговата английска почтеност го вкарва в редица нелепи, смешни и често неприятни, за самия него, ситуации. Нататък Английският съсед